Ябълка
от Жив Дом Уикипедия
Ябълката (Malus domestica brokh.) е дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae).
Съдържание |
[редактиране] Ботанически източници
Ябълката е най-важният овощен вид в страните с умерен климат. Тя представлява дърво, често надминаващо 10 м височина, със силно разперена корона. Клонките са голи или слабо пухести. Листата обикновено са едри, 5-15 см дълги и 3-8 см широки, най-често яйцевидни, със закръглена основа, по ръба напилени, отдолу гъсто, отгоре слабо пухести, на къси дръжки. Цветовете са едри, 3-4 см в диаметър, розови или бели, по-рядко червени, събрани в щитовидни съцветия и имат по пет чашелистчета и венчелистчета, многобройни тичинки и жълти прашници. Плодникът е образуван от пет плодолиста, с голен 5-гнезден яйчник и пет стълбчета, до средата си срастнали, с топчести близалца. Петте плодолиста образуват в средата на плода 5-семенни гнезда с подобни на пергамент стени. Плодовете обикновено са едри, с различни размери и твърде вариращи по форма, цвят, качество и време на узряване, в основата си силно, а на върха си - по-слаби вдлъбнати, с къса дръжка. При образуването на плода взимат участие и долната част на чашелистчетата.
[редактиране] Произход на ябълката
За родоначалник на европейската културна ябълка може да се приеме дивата, бодлива ябълка - Malus sylvestrisMill., с българското название киселица, разпостранена в Европа. Нашата културна ябълка, която също може да се вземе за вариетет на киселицата - Malus sylvestrisMill. var. domestica, вероятно е произлязла от кръстосването на дивата ябълка с райската ябълка - Malus sylvestris Mill. var. parasidiaca, чиято родина са Балканският полуостров и Западна Азия. Съществуващите над 10 000 сорта ябълки са получени от кръстосването на киселицата с други видове Malus. Други центрове за възникване на ябълкови сортове са източноазиатският, средноазиатският и американският, които са самостоятелни. За образуването на културни сортове е способствала естествената междувидова и вътревидова хибридизация, а в последствие и на изкуствената. Наред с това културни сортове са възникнали и все повече възникват по пътя на пъпковите мутации, който метод е бил използван още от Ив. Мичурин. Същевременно голямо значение са придобили триплоидните и тетраплоидните сортове. Триплоидни сортове възникват или в резултат от кръстосването на диплоидни и тетраплоидни, или пък от съчетаването на хаплоидни и диплоидни гамети. Триплоидните са стерилни. Тетраплоидните сортове дават толкова едри плодове, че не могат да се употребяват за ядене, но пък се предпочитат за техническа преработка (за компоти и пр.). Около 25% от търговските сортове на Malus domestica са триплодни.
[редактиране] Сортове ябълки
В зависимост от времето на узряване, ябълковите сортове се делят на летни, есенни и зимни.
Летните сортове узряват през юли-август, като потребителската им зрелост почти съвпада с беритбената. Съхраняемостта им е около десет дни. В България те са слабо застъпени (около 2% от броя на ябълковите насаждения). По-известни летни Сортове са Петровка, Червен астрахан, Боровинка, Вилямова и др.
Есенните сортове узряват през втората половина на август и началото на септември. Потребителската им зрелост настъпва 2-4 седмици по-късно. Те са сравнително широко застъпени (около 13% от ябълковите дръвчета). Най-популярен е сортът Златна пармена, която заема около 9,5%. По-слабо застъпени са сортовете Цар Александър, Червен есенен калвил и др.
Зимните сортове узряват през септември-октомври. Потребителската им зрелост настъпва 1-4 месеца след беритбата. Те заемат около 85% от площта на ябълковите насаждения в България, където са засъпени сортовете Червена превъзходна, Карастоянка, Айвания, Златна превъзходна, Жълт белфльор, Тетовка и др.
[редактиране] Допълнителна информация
[редактиране] Хранителност
Ябълковият плод съдържа средно: вода - 83%, безазотни екстрактни вещества - 13,76%, белтъчини - 0,44%, мазнини 0,22%, целулоза - 1,32%. В групата на разтворимите вещества първо място заемат захарите: 6,46-11,84% фруктоза, 2,50-5,85% глюкоза и 1,52-5,13% захароза. В плодовете се съдържат свободни киселини - ябълчна и лимонена, общо 0,32 до 0,96% в зависимост от сорта, но общо взето, повече, отколкото при крушата. Това създава усещането, че крушите са по-сладки от ябълките, макар че количеството на захарите в крушата са по-малко. В плодовете на ябълката се съдържат още витамините A, B, C и в неголямо количество - дъбилни вещества. Характерният за ябълката аромат зависи от етерични масла, представляващи сложни естери на амиловия спирт с мравчената и редица други киселини.
[редактиране] Приложения на ябълката
Плодовете на ябълката се използват по различни начини, а освен това могат да се запазват по-продължително време, поради което имат по-голямо стопанско значение от крушата. Смята се, че около 2/3 от световната ябълкова продукция се използва в прясно състояние и само 1/3 по друг начин - на пюрета, мармалади, желета, конфитюри, за приготвяне на вино и компоти.
