от Жив Дом Уикипедия

[редактиране] Ботанически източници

Соята (Glycine Max L.) е едногодишно растение от семейство Бобови с дебено, изправено (по-рядко полегнало или увивно) стъбло, чиято височина варира от 25 до 200 см. Стъблото е разклонено в долната си част, покрито с гъсто разположени четинести власинки. Листата са с дълга дръжка, тройни, с едри целокрайни окосмени листчета, средното от които е с къса дръжчица. Прилистниците са дребни, яйцевидно-ланцентни, обикновено до осем на брой, с малки прицветници. Чашката е звънеста, срастналолистна, влакнеста. Венчето е бяло или виолетово, устроено по пеперудозветния тип - с крилца, ладийка и байраче, като байрачето е малко по-дълго и по-силно обагрено. Тичинките са срастнали в тръбица. Яйчникът е с късо, голо стълбче. Плодът е боб, увискал или изправен, заострен, жълт или жълтеникаво-кафяв, по-късно черно-кафяв или виолетов, гъсто влакнест. Броят на семената в един боб варира от 1 до 5, най-често са 2-3. Те са с различна форма, големина и цвят в зависимост от сорта, но най-ческо са овални до яйцевидни, до 11 мм дълги, до 7 мм дебели, гладки. Соята е самоопрашващо се растение.