Революцията на една сламка/Четири принципа на натуралното земеделие

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Четири принципа на натуралното земеделие	»
Човечеството не познава Природата		Културните растения сред плевелите

    Обходете без да бързате тези поля. Водни кончета и пеперуди се суетят във въздуха. Пчели прелитат от цвят на цвят. Разгърнете листата и ще видите насекоми ,паяци, дървесни жаби, гущери и много други дребни животинки, дремещи в прохладната сянка. Къртици и дъждовни червеи ровят под повърхността на почвата.

    Това е балансираната екосистема на оризовото поле. Насекомните и растителните съобщества тук се намират в стабилни взаимоотношения. Няма нищо необичайно в това, че болестите по растенията, разпространени в този район , оставят непокътнати културите по тези поля.

    А сега нека хвърлим поглед на полето на съседа. Тук плевелите са унищожени с хербициди и култивация. Почвените животни и насекоми са унищожени с отрови. Почвеното органично вещество и микроорганизмите са напълно изгорени от изкуствените торове. През лятото ще видите фермери, работещи на полето с противогази и дълги гумени ръкавици. Оризовите полета, обработвани непрекъснато в течение на 1500 години, сега са опустошени и занемарени в течение на едно поколение благодарение на новото земеделие.

    

    Четирите принципа

    Първи-отказ от обработки, т.е. от оран, или обръщане на почвата. В течение на столетия фермерът е бил уверен, че оранта е необходима за отглеждане на културите. Обаче принципът "отказ от обработки" се явява основен в природното земеделие. Почвата "рови" сама себе си по естествен път, благодарение на проникването на корените на растенията и активността на микроорганизмите, малките животни и почвените червеи.

    Втори-отказ от химически торове или приготвяне на компост (\* под черта като тор, Г-н Фукуока използва бялата детелина, като бобова покровна култура връща на полето овършаната слама и добавя малко птичи тор). Хората нарушават естествения живот на природата ,а след това как ли не се стараят , но не могат да излекуват нанесените рани. Тяхната невнимателна фермерска практика довежда до отмиването от почвата на необходимите хранителни вещества, а като последствие – ежегодно изтощаване на земята. Оставена в покой, почвата подържа своето плодородие по естествен начин, паралелно с цикъла на развитие на растения и животни.

    Трети-отказ от борба с плевелите по пътя на оран и хербициди. Плевелите имат своята роля в създаването на почвеното плодородие и балансираното биологично съобщество. Основният принцип е че плевелите трябва да се задържат в развитието си, но не и да се унищожават. Сламеният мулч, покров от бяла детелина, засят под културното растение и временното заливане с вода (при отглеждане на ориз- бел. на пр.) осигуряват ефективен контрол на плевелите в моите поля.

    Четвърти- отказ от химическите средства за защита (Г-н Фукуока отглежда зърнени култури без използването на каквито и да е химикали. Някои от плодните дървета понякога обработва с емулсия от машинно масло за снижаване числеността на насекомите. Не използва дългодействащите пестициди с широк спектър на действие и няма "програма" за пестицидите).От момента, в който като резултат на неестественото прилагане на оран и торене, културните растения са отслабнали, болестите и дисбаланса на насекомите са станали голям проблем в селското стопанство. Природата, останала недокосната, се намира в съвършено равновесие. Вредните насекоми и болести по растенията всякога ги е имало, но в природата те не се разпространяват в такава степен, която да налага използването на химикали. Разумният подход към защита от болести и неприятели- това е отглеждане на силни растения в здрава среда.

    

    Култивиране (оран , окопаване)

    След оран естествената среда на почвата се променя до неузнаваемост. Последствията от това действие преследва фермерите като кошмар в течение на много поколения. Например, когато се изорава целина, много силни плевели, такива като росичка и киселец, понякога започват да доминират на полето. Ако тези плевели се разпространят, фермерът се оказва лице в лице с почти неизпълнима задача – ежегодното плевене. Много често в такива случаи земята се изоставя.

    Срещайки се с такива проблеми, фермерът може да намери само един разумен изход – да прекрати неестествената практика, която се явява причина за възникването им. Фермерът носи също и отговорност за поправяне на нанесената щета. Оранта на почвата трябва да бъде прекратена. Ако се провеждат такива точни мероприятия като разхвърляне на слама и засяване на бяла детелина вместо използването на химикали и машини, водене на война за унищожение, тогава средата ще започне постепенно да се възвръща към възстановяване на естественото равновесие и даже трудно изкоренимите плевели могат да бъдат контролирани.

    

    Торене

    На беседа с експерти по почвено плодородие аз задавах въпроса:"Ако полето не се обработва и се остави само на себе си, плодородието на почвата ще се увеличи ли или ще се понижи?" Те обикновено се замисляха за известно време и отговаряха нещо от рода на:"Хм, да помислим…Ще се понижи. А може би няма да се понижи. Ако си спомняте, при отглеждане на ориз дълго време на едно и също място без торене, добивът се установява на ниво около 22,6 ц./хта. Почвата се установява нито бедна, нито богата".

    Тези специалисти имат в предвид култивираното заливано и с вода поле (при ориз в сеитбооборота). Ако полето се остави само на себе си , плодородието се увеличава. Органичните остатъци от растенията и животните се натрупват и разлагат на повърхността от бактерии и гъби.С дъждовната вода хранителните вещества проникват дълбоко в почвата, за да станат храна за микроорганизмите, дъждовните червеи и други малки животинки. Корените на растенията достигат долните слоеве на почвата и връщат хранителните вещества обратно на повърхността.

    Ако искате да получите нагледна представа за естественото плодородие на земята, направете си когато и да е разходка в дива планинска местност и погледайте гигантските дървета, които растат без торове и оран. Плодородието на непокътнатата природа надхвърля въображението ни.

    Нарушете естествения горски покров, посадете червен японски бор и кедър и след няколко поколения почвата ще се изтощи и открие за ерозия. От друга страна, вземете голи планински склонове с червена глинеста почва и засадете борове и кедри с почвен покров от детелина и люцерна. Когато зеленият тор (зелен тор-това са покровните култури, като детелина, люцерна, които подобряват и наторяват почвата) обогати и разрохка почвата, под покрова на дърветата ще израстат плевели и храсти ще започне цикъл на обогатяване и регенерация.

    При отглеждане на селскостопански култури не е задължително използването на готови торове. В повечето случаи постоянният покров от зелена тор и връщането на сламата и плявата в почвата са достатъчни. За да добавя животинска тор, ускоряваща разлагането на сламата, аз пускам в полето патици. Ако пуснете в полето патета, когато току що се появяват оризовите поници, патетата ще растат заедно с ориза. Десет патици осигуряват количеството тор, нужно за 0,1 ха (1 дка) и освен това помагат за задържане растежа на плевелите.

    Аз практикувах това много години, докато строителството на националния шосеен път не попречи на патиците да пресичат пътя и да се връщат обратно в къщи. Сега за ускоряване разлагането на сламата използвам кокоша тор. В други райони патици и други малки пасищни животни все още могат да се използват за внасяне на тор на полето.

    Внасянето на дори малко повече тор може да доведе до неприятни последствия. Веднъж взех под аренда 0,5 ха веднага след пресаждането на ориза. Изпуснах от полето всичката вода и не внасях никакви химични торове и подобрители, използвах само неголямо количество кокоша тор. На четири полета растенията се развиваха нормално, но на петото, каквото и да правех, оризовите растения растяха гъсто и се заразяваха с бактериални болести. Когато попитах собственика, какъв може да е проблемът, той каза, че през зимата използвал полето за съхранение на кокоши тор.

    Като се използва слама, зелена тор и неголямо количество кокоша, могат да се получат високи добиви без компост и комерсиални (химически) торове. В течение на няколко десетилетия спокойно наблюдавах как реагира земята на природния метод на обработка. И наблюдавайки, получавах невероятно високи добиви от зеленчуци, цитрусови плодове, ориз, зимни житно зърнени култури като подарък, така да се каже, от естественото плодородие на почвата.

    

    Как да се справим с проблема плевели

    Има няколко ключови момента, които трябва да се запомнят във връзка с правилното отношение към плевелите.

    Самото прекратяване на орането води до рязко спадане на числеността на плевелите, видовият им състав също се изменя.

    Ако семената на поредната култура са засети, когато предшестващата култура още зрее в полето, тези семена ще прораснат преди плевелите. Зимните плевели прорастват само след прибирането на ориза, но по това време есенните сортове зърнено житни вече са напреднали в развитието си. Пролетните плевели дръпват в развитието си непосредствено след прибирането на ръжта и ечемика, но по това време пониците на ориза са набрали сила. Разпределяйки така сроковете на сеитба, че да няма интервал между последователните култури, ние даваме на зърнените преимущество пред плевелите.

    Ако веднага след прибиране на реколтата полето е покрито със слама, прорастването на плевелите се прекратява. Бялата детелина, посята заедно със зърнените като покровна култура, също помага да се държат плевелите под контрол.

    Традиционният начин за борба с плевелите, това е оранта на почвата. Но когато орете, помагате на семената, които лежат на голяма дълбочина и никога сами не биха прораснали, и им давате шанс да се развият. Предимството в тези условия е за бързо поникващите и бързо растящи видове. С други думи, фермерът, който се опитва да се бори с плевелите по пътя на оранта на почвата, буквално сее семената на собствената си несполука.

    

    Защита от "неприятели"

    Трябва да признаем, че доста хора мислят, че ако не използват пестициди, техните плодни дървета и полски култури ще загинат пред очите им. На практика, благодарение използването на пестициди, хората неизбежно създават условия, при които този неоснователен страх може да стане реалност.

    Неотдавна японските червени борове бяха силно повредени в резултат на масовото размножаване на коровия хоботник. Горските сега използват хеликоптери, опитвайки се да спрат разпространението на неприятеля по пътя на авиообработка на гората. Не отричам, че този способ е ефективен за къс период от време, но знам, че има друг път за решаване на проблема.

    Заразяването с хоботника, съгласно последните изследвания, не е пряко, а вследствие на активността на нематод-посредник. Нематодите се размножават вътре в ствола, блокират транспорта на вода и хранителни вещества и постепенно предизвикват засъхване и гибел на растението. Първопричината на това явление все още не е ясна. Известно е, че нематодите се хранят с гъби в ствола на дървото. Защо тези гъби се разпространяват така стремително вътре в дървото? Продължават ли да се размножават гъбите, след като се появят нематодите? Или нематодите се появяват, защото вече има гъби? Всичко се свежда до въпроса, кой се е появил пръв – гъбите или нематодите?

    Но има и друг микроорганизъм, за който се знае много малко и който винаги съпровожда гъбите. Това е токсичен за тях вирус. Ефект следва ефекта. Единственият факт, който не можем да отречем и знаем със сигурност, е този, че боровете съхнат в големи количества.

    Хората не знаят, каква е истинската причина за заболяването на боровете, не могат да знаят и последствията от прилаганите от тях "лекарства". Ако ситуацията включва неизвестни фактори, то необмислените мерки само сеят семената на следващата голяма катастрофа. Не, аз не мога да се радвам на това, че повредите от хоботника са снижени благодарение на химическа обработка. Използването на химикали е най-инертният метод за разрешаване на проблеми от такъв тип и води единствено до по-големи проблеми в бъдеще.

    Четирите принципа на природното земеделие (без оран, без химически торове и компост, без борба с плевелите чрез оран и хербициди, без използване на химикали) съответстват на естествения порядък на нещата и водят към възстановяване на природното плодородие. Всички мои опити и грешки са във връзка с тази основна мисъл. Това е сърцевината на моя метод за отглеждане на плодове, зеленчуци и зърнени култури.

«	Съдържание Четири принципа на натуралното земеделие	»
Човечеството не познава Природата		Културните растения сред плевелите

.