Революцията на една сламка/Село без война и мир

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Село без война и мир	»
Теория на относителността		Революцията на една сламка

    Змия беше хванала жаба и се плъзна в тревата, младото момиче закрещя, а един младеж, не скривайки отвращението си, запрати камък по змията, друг пък се изсмя. Аз се обърнах към този , който хвърли камъка: "Как мислиш, какво печелиш с това?"

    Ястребът се храни със змии. Вълкът напада ястреба. Човекът убива вълка, а вирусът на туберкулозата вкарва човека в гроба. Бактерии се размножават в човешките останки и животните, тревите и дърветата поглъщат хранителните вещества, образуващи се в резултат на бактериалната активност. Насекомите атакуват дърветата, жабите ядат насекомите.

    Животните, растенията, микроорганизмите, всички са част от кръговрата на живота. Като подържат постоянно равновесие, всички те водят естествено регулирано съществуване. Хората могат да изберат своята гледна точка за този свят, или като на място в което силният изяжда слабият, или като на свят, където процъфтява съществуване при взаимна изгода. И едната и другата гледна точка, са произволни интерпретации, които предизвикват вятър и вълни, внасят безпорядък и смут.

    Възрастните мислят, че жабата заслужава съжаление и заради нейната смърт презират змията. Тези чувства могат да изглеждат естествени, и подразбиращи се, но нима те съответстват на това , което става в действителност?

    Един юноша каза: "Ако погледнем на живота като борба, в която силният изяжда слабия, лицето на земята ще представлява ад от убийства и насилие". Но това е неизбежно, слабият се принася в жертва, за да може да живее силният. Това, че силният побеждава и преживява, а слабият умира е закон на природата. През изминалите милиони години от Сътворението, живеещите сега на Земята са победили в борбата за живот. Може да се каже, че преживяването на най-приспособените е грижа на природата.

    Втори юноша сподели: "Това изглежда така за победителя. Аз гледам на света от гледна точка на съществуването при взаимна полза. В това поле под покрова на зърнената култура, детелината и многочислените видове треви и плевели живеят във взаимовръзка и съдружие. Бръшлянът се увива около дърветата, лишеите живеят по кората и клоните им. Под покрова на горската растителност се разполагат мъховете. Птиците и жабите, растенията и насекомите, малките животни, бактериите, гъбите всички създания играят своята важна роля, и се ползват един друг от съществуването си".

    Трети добави: "Земята, това е светът на силния, изяждащ слабия, и едновременно свят на съжителство. Силните създания имат храна не повече, от колкото им е необходимо, и въпреки че нападат другите същества, общото равновесие в природата се подържа постоянно. Грижливостта на природата – това е нейното желязно правило, което поддържа мира и порядъка на земята".

    Три човека и три гледни точки. И в трите мнения срещнах отрицание.

    Светът сам по себе си никога не пита, основан ли е на принципа на конкуренцията или на кооперацията. Ако бъде видян в относителната перспектива на човешкият интелект, то в света има силни и слаби, има големи и малки.

    Няма никой , който би се усъмнил в съществуването на такава относителна гледна точка, но ако предположим, че относителното човешко възприятие е грешно, например, няма да има големи и малки, ни върхове и долини. Ако кажем , че въобще няма такава гледна точка, то човешките ценности и разсъждения ще бъдат разрушени.

    "Не е ли този мироглед празен полет на въображението? В действителност има големи и малки страни. Ако има бедност и охолство, сила и слабост, неизбежно ще има и конфликти, и следователно, победители и победени. Но можете ли да кажете, че това относително възприятие и възникващите вследствие на него човешки емоции, са уникални привилегии на човешките същества?".

    Другите животни се сражават, но не правят войни. Ако кажете, че войната която произтича от идеите на силния и слабия, е специална човешка "привилегия", тогава животът е фарс. В неразбирането на това, какво е фарс, се състои трагедията на човечеството.

    Кой живее спокойно в света без противоречия и различия? Това са децата. Те възприемат светлината и тъмнината, силата и слабостта, но не правят изводи. Дори когато види змията и жабата, детето няма представа за силен и слаб. В децата съществува първична радост от живота, но с времето се появява страхът от смъртта.

    Любовта и ненавистта, които се отразяват в човешките очи, отначало не са били различни неща. Това е било едно и също, погледнато всестранно. Любовта е подхранвала ненавистта. Ако обърнете монетата на любовта, тя ще стане ненавист. Само по пътя на проникването в абсолютния свят, в който няма аспекти, е възможно да не се объркащ в двойнствеността на феноменалния свят.

    Хората различават Аз и Другите. Докогато има его и докогато има Другите, хората не могат да се освободят от любовта и ненавистта. Сърцето, което обича злото его, създава ненавистен враг. За хората първият и най-голям враг, това е тяхното "Аз", което те така обичат.

    Хората избират нападението или защитата. За да оправдаят своята борба, те се обвиняват един друг в разпалване на конфликта. Това е същото, както когато човек ръкопляска и след това се опитва да обясни, кое предизвиква шума, дясната или лявата ръка. Във всички събития няма нито правилно, нито неправилно, нито добро, нито лошо. Всички съзнателни различия възникват едновременно и всички те са грешни.

    Да се строи крепост е неправилно от самото начало. Дори и да има оправдание, че това е за защита на града, замъкът е израз на личността на строящия господин, той налага насилие над окръжаващата местност. Като твърди, че се бои от нападение и че тези укрепления са за защита на града, той натрупва грамадно количество оръжие и заключва портите.

    Актът защита е вече нападение. Оръжието за самозащита винаги дава повод на тези, които провокират войната. Бедствието на войната произтича от подчертаното преувеличаване на празните различия между аз/другият, слабият/силният, нападение/защита. Няма друг път към мира, освен излизането на всички хора от "укрепения замък" на относителното възприятие, влизането в нивите и ливадите и да се върнат в лоното на неактивната природа. Това означава да се наточи сърпа вместо меча.

    В стари времена фермерите са били мирни хора, но сега те спорят с Австралия по повод месото, карат се с Русия за рибата и зависят от американските доставки на пшеница и соя.

    Имам чувството, че ние в Япония живеем под сянката на голямо дърво, а няма по-опасно място по време на буря, от това под голямото дърво. И няма нищо по-безсмислено, от това да търсиш защита под "атомен чадър", който ще бъде първата цел по време на следващата война. Ние обработваме земята под тъмен чадър. Усещам , че наближава и вътрешна и външна криза.

    Престанете да разделяте всичко на свое и чуждо. По цял свят в основата си фермерите са еднакви. Може да се каже, че ключът към мира лежи на земята.

«	Съдържание Село без война и мир	»
Теория на относителността		Революцията на една сламка

.