Революцията на една сламка/Плаващите облаци и илюзията на науката

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Плаващите облаци и илюзията на науката	»
"Аз бях роден, за да ходя на детска градина"		Теория на относителността

    Това утро миех на реката щайги за съхранение на манадарини. Когато приседнах на плоския камък, ръцете ми почувстваха прохладата на есенната река. Червените смрадликови листа край брега на реката красиво се отделяха на фона на ясно синьото есенно небе. Бях потресен от чудото, великолепието на клоните на небесния фон.

    На тази случайна сцена присъстваше целият свят на житейския опит. В течащата вода – потокът на времето, левият бряг и десният бряг, слънчевата светлина и сянката, червените листа и синьото небе – всичко е написано в свещената мълчалива книга на природата. А човекът – тънка мислеща тръстика.

    Веднъж той си задава въпроса, какво е това природа, след което трябва да научи , какво е това "какво"и какво е това човек, който иска да научи какво е това "какво". Той натоварва ума си със света на безкрайните въпроси. Опитвайки се да добие ясна представа за това, което предизвиква интереса му и го изпълва с изумление, той има два възможни пътя. Първият, да надникне дълбоко в себе си, този, който пита "Какво е това природата?". Вторият, да изучава природата отделно от човека.

    Първият път води към света на философията и религията. Като седите на брега на реката, съзерцавайки я , вие можете да кажете, че водата тече под моста, но няма нищо лошо ако кажете че водата стои а по нея плува мостът.

    Ако следвате втория път, то природата се разделя на разнообразни феномени: вода, скорост на течението, вълни, вятър и бели облаци – всички те поотделно стават обект на наблюдение, водещи до възникването на по-нататъшни въпроси, количеството на които се увеличава безкрайно във всички направления. Това е пътят на науката.

    Светът обикновено е прост. Вие просто отбелязвате пътем, че сте се намокрили, събирайки по себе си капки роса, когато сте преминали през ливадата. Но от този момент, в който хората са се опитали да обяснят всяка капка роса научно, са попаднали в клопката на безкрайния ад на интелекта.

    Молекулите вода се състоят от атоми водород и кислород. Хората смятали, че най малката градивна частица в света са атомите, но впоследствие открили, че вътре в атома има ядро. Сега са открили, че вътре в ядрото има още по-малки частици. Сред тези ядрени частици има стотици различни видове и никой не знае, къде ще свършат изследванията на този микросвят.

    Казват, че движението на електроните по орбита вътре в атома с ултрависока скорост с точност аподобява полета на кометите в галактиката. За атомният физик светът на елементарните частици е също толкова огромен колкото Вселената. Но доказано е, че освен галактиката, в която живеем, съществува безкрайно мнжество други галактики. В очите на учения-космолог цялата наша галактика изглежда малка.

    Фактически хората, които мислят, че капката вода е проста а камъкът е неподвижен и инертен – са щастливи невежи глупаци, а учените които знаят, че капката вода – това е цяла Вселена и че камъкът е активен свят от елементарни частици, движещи се като ракети, те са умни глупаци. Простият поглед ни казва, че светът е реален и близък. Ако разглеждаме света във всичките му подробности, той става страшно абстрактен и отдалечен.

    Учените които се радваха, когато от луната бяха доставени лунни камъни, знаят за нея по-малко, отколкото децата пеещи "На колко години си, госпожо Луна?"от Башо (знаменитият хайку -поет, 1644-1694), които могат да усетят чудото на природата, наблюдавайки отражението на пълната луна в езерото. Всичко което са направили учените , когато са излизали в космоса и са тропали по луната със своите космонавтски ботуши , е че са затъмнили част от лунния блясък за милионите влюбени и деца по земята.

    Как стана така, хората да мислят, че науката е благо за човечеството?

    Отначало в това селце са смилали зърното на брашно с каменна мелница, която бавно въртели на ръка. След това построили воденица, несравнимо по-мощна, от старата каменна. Тя използвала силата на водата. Преди няколко години беше построена малка водноелектрическа централа и мелница, задвижвана от електроенергия.

    Как мислите, тази механизация за благото на хората ли работи? За да се смели ориза на брашно, първо го полират, тоест правят го бял. Това означава почистване на зърното, отделяне на зародиша и триците, което е основата на здравословното хранене на човека, а за храна се използва това ,което остава след тази обработка (в Япония остатъка след обработката на ориза се казва "касу", съставено от корените на думите означаващи "бял" и "ориз", названието пък на триците е "нука", съставено от корените на думите "ориз" и "здраве"). По такъв начин, резултатът от тази технология е разрушаването на цялото зърно и превръщането му в непълен субпродукт. Ако леко свареният ориз стане ежедневна съставка от храната, то в тази диета се явява недостиг на хранителни вещества, и те ще трябва да се добавят в храната. Водното колело и мелницата вършат работата на стомаха и червата, като последствие, тези органи стават по лениви.

    Същото е и при горивата. Нефтът се е образувал, от телата на древните растения, погребани дълбоко в земята и трансформирани под въздействието на високо налягане и температура. Това вещество се извлича от земните недра, транспортират го до пристанищата по тръбопроводи откъдето с кораби го доставят в Япония и получават от него горивни и смазочни материали.

    Как мислите, кое е по-бързо, по-топло и удобно – да изгорите керосина или клоните от кедри или бор, растящи пред вашия дом? (в днешно време се наблюдава недостатък от дървесно гориво, в аргументите на г-н Фукуока се предполага необходимост от засаждането на дървета.В по-широк смисъл г-н Фукуока предлага скромните, преки пътища за удовлетворяване на ежедневните нужди).Горивото – това е същият растителен материал. Нефтът и керосина са извървяли дълъг път , за да стигнат до тук.

    Сега се казва, че изкопаемите горива са недостатъчни и трябва да развиваме атомната енергетика. Да се намери рядката уранова руда, да се получи от нея радиоактивното гориво и да се изгори в грамадните ядрени пещи е много по-трудно, от това да се подпалят сухи листа с клечка кибрит. Освен това, огънят в огнището оставя само пепел, а след изгарянето на ядреното гориво остават радиоактивни отпадъци, които представляват опасност в течение на хиляди години.

    Същият принцип е валиден и в селското стопанство. Отглеждайте нежни големи растения на наводнени ниви и ще имате култури, които лесно ще бъдат увреждани от болести и неприятели. Ако използвате "подобрени" сортове, то ще се наложи да потърсите помощта на химическите торове и инсектицидите.

    Но ако отглеждате малки здрави растения в здрава среда, тези химикали стават ненужни.

    Разорете с плуг наводнените оризови ниви, и в почвата се появява кислороден глад, почвената структура се разрушава, дъждовните червеи и другите малки животни загиват, а земята става твърда и безжизнена. След това вече става необходимо полето да се преорава всяка година.

    Но ако се усвои методът, при който земята се разрохква сама по естествен начин, отпада нуждата от оран и разрохкване с машини. След като в живата почва са унищожени органичното вещество и микроорганизмите, става необходимо използването на бързодействащи торове. Ако се използват химически торове, оризът расте бързо и силно, но също така бързо растат и плевелите. Тогава използват хербициди и смятат, че това е благотворно за посевите.

    Но ако заедно със зърнените култури се засее и детелина, и всичката слама и органични остатъци се връщат в почвата като мулч, то културата може да се отглежда без хербициди и химически торове.

    В земеделието има неща без които може. Химическите торове, хербицидите, инсектицидите, машините – всичко това е не нужно. Но ако се създадат условия, при които те стават необходими, тогава се налага да се приложи силата на науката.

    Аз демонстрирах на моите поля, че натуралното земеделие дава реколта не по-малка от тази получена при съвременното научно земеделие. Ако резултатите от неактивното земеделие са сравними с резултатите от научното, при много по-малки разходи на труд и ресурси, в какво се състои ползата от научните технологии?

«	Съдържание Плаващите облаци и илюзията на науката	»
"Аз бях роден, за да ходя на детска градина"		Теория на относителността

.