Революцията на една сламка/Отглеждане на ориза в сухо поле

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Отглеждане на ориза в сухо поле	»
Земеделие и слама		Плодните дървета

    В началото на август оризът в нивите на съседа вече е израснал до пояс, а на моят е почти два пъти по-нисък. Хората, пристигащи тук в края на юли винаги са настроени скептично и питат:

    "Фукуока-сан, този ориз ще израсте ли нормално?" "Разбира се" - отговарям аз – „не се безпокойте".

    Аз не се стремя да получа високи, бързо растящи растения с големи листа. Напротив, старая се растенията да са по-компактни. Подържайте не много големи размери на метлиците, не претоварвайте растението и му създайте условия да придобие естествена за оризовото растение форма. На заливните полета оризовите растения обикновено достигат височина 0,9-1,2 м и имат големи листа. Създава се впечатление, че те могат да дадат много зърно. Но на практика това е едно силно, добре облистено стебло. То произвежда много скорбяла, но ефективността му е ниска, и по тоя начин повече енергия се изразходва за вегетативен прираст, а за развитието на зърното - по-малко. Например, ако високите прерасли растения дават добив от слама 9 центнера, то добивът зърно ще бъде 4,5-5,4 ц (на ха.). Малките растения ориз, като тези в моите ниви, на 9 ц слама дават 9 ц ориз. В години с добър добив моите растения достигат 10,8 ц зърно на 9 ц слама, което е с 20% повече ,от теглото на сламата.

    Оризовите растения не са много високи. Слънцето ги осветява равномерно, достигайки основата на растенията и най-долните листа. 6,2 кв.см листна площ са достатъчни за изхранване на 6 оризови зърна. Три или четири не големи листа са повече от достатъчни, за да изхранят 100 оризови зърна в метличката. Засявам не много гъсто и в резултат имам около 250-399 плодоносни стебла (20-25 растения) на 0,84 м. Ако вие имате много растения и не се стремите те да израстат големи, ще получите по голям добив с по-малко труд. Това правило важи също за пшеницата, ръжта, гречихата, просото, овесът и другите зърнени.

    При традиционния начин на отглеждане на ориза се поддържа няколко сантиметра воден слой в продължение на цялата вегетация. Фермерите са отглеждали ориза във вода в течение на столетия и повечето хора мислят, че друг начин не може да има. Култивираните сортове на влаголюбивия ориз растат относително добре на наводнените полета, но този метод на отглеждане не е много благоприятен за растенията. Оризът расте най добре при съдържание на вода в почвата 60-80% от пределната полска влагоемност. Ако полето не е залято с вода, растенията развиват по-силни корени и са по-устойчиви на болести и неприятели.

    Необходимостта от отглеждане на ориза в наводнени площи е основно заради това да се подтиснат плевелите, като се създават условия, в които могат да преживеят ограничено количество и сортове плевели. Но тези, които преживеят, се налага да бъдат отскубнати с ръце или подрязани с мотика. Грижлива и трудна изтощителна работа, която трябва да бъде извършена няколко пъти всеки сезон при традиционния метод.

    През юни, времето на мусоните, аз държа водата на полето приблизително една седмица. Много малко от неустойчивите към наводняване видове плевели, могат да преживеят, даже и такъв кратък период без кислород, даже и детелината страда-пожълтява.Идеята не се състои в това , да се унищожи детелината, а в това, да се отслаби тя и по този начин да се даде възможност на оризовите поници да укрепнат.Когато се изпусне водата, детелината се оправя и разраства , покривайки полето под покрова от оризови растения.След това почти нищо не правя за поддържането на водния режим. В първата половина на сезона аз въобще не напоявам полето. Даже и в годините с неголеми количества есенни валежи, почвата под сламената покривка и зелената тор, остава влажна. През август понякога пускам вода на полето, но никога не я оставям да застои.

    Ако покажете на някой фермер оризово растение от моите ниви, той веднага ще разбере, че то изглежда така, както трябва да изглежда оризовото растение и че това е неговата идеална форма. Той ще разбере, че растението е отгледано без пресаждане, без заливане и без използване на химически торове. Всеки фермер ще каже че това се разбира от само себе си, като се види общата форма на растението, формата на корените и дължината на междувъзлията на главното стебло. Ако имате представа каква е идеалната форма, ваша задача е да отгледате растение с тази форма в специфичните условия на вашата собствена нива.

    Аз не съм съгласен с идеята на професор Матсусима, че четвъртият лист от върха на растението трябва да е най-дългия. В някои случаи се получават по-добри резултати, ако най дълъг е вторият или третият лист. Ако ръстът се задържа, когато растението е още младо, то връхният лист или вторият ще израснат най дълги и пак ще получите голям добив.

    Теорията на професор Матсусима е създадена на основата на експеримент с отслабени растения ориз, отгледани с използване на тор в лехи и след това пресадени. Моят ориз, напротив,е отгледан съобразно естествения жизнен цикъл на оризовото растение така, както би расъл в диво състояние. Аз търпеливо чакам растенията да се развият и узреят в съответствие със собствените им темпове на развитие.

    В последните години изпитвах стар сорт ориз, богат на глутен, от юга. Всяко зърно, посято наесен дава средно 12 братя и 250 зърна на метличка. Аз мисля, че с този сорт в един прекрасен ден ще мога да получа добив близък до теоретично възможния при топлината и слънчевата енергия, която получават моите ниви. На някои от моите ниви добив 73,5 ц от ха ориз от този сорт вече е реалност.

    От гледна точка на съмняващите се специалисти моят метод на отглеждане на ориз може да се определи, като ненадежден и даващ неустойчиви резултати. "Ако експериментът се продължи още, то неизбежно ще възникнат определени проблеми", - може да кажат те. Но аз отглеждам ориз по този метод повече от 20 години. Добивите продължават да се повишават, и почвата с всяка изминала година става по-плодородна.

«	Съдържание Отглеждане на ориза в сухо поле	»
Земеделие и слама		Плодните дървета

.