Революцията на една сламка/Отглеждане на зеленчуци като диви растения

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Отглеждане на зеленчуци като диви растения	»
Почвата в плодната градина		Можем ли да се откажем от химикалите?

    Да поговорим сега за отглеждането на зеленчуците. Някои семейства снабдяват своята кухня със зеленчуците от градината си в задния двор, други отглеждат зеленчуци на открити, неизползвани терени.

    Относно зеленчуковата градина в задния двор е достатъчно да се каже, че ще получите много хубави зеленчуци, ако ги засеете в подходящото време в почва, наторена с органичен компост и оборска тор. Методът на отглеждане на зеленчуци за собствени нужди в стара Япония е хармонирал много добре с естествения начин на живот. Децата си играели в задния двор между плодните дървета. Прасетата изяждали отпадъците от кухнята и ровели земята в търсене на корени. Кучетата лаели и играели по двора, а фермерът сеел зеленчуковите семена в богатата почва. Гъсениците и насекомите растяли заедно със зеленчуците, кокошките изяждали гъсениците и снасяли яйца за хранене на децата.

    Типичното японско семейство е отглеждало зеленчуци по този начин до неотдавна, само до преди около двадесет години (книгата е написана 1975г. – бел.прев.).

    Заболяванията по растенията се предотвратявали с това, че се отглеждали традиционни култури в подходящото за тях време, като почвата се поддържала здрава благодарение на връщането в нея на всички органични остатъци и на редуването на културите. Вредните насекоми били събирани с ръце и давани на кокошките. В южната част на Шикоку били разпространени кокошки, които изяждали гъсениците и насекомите без да ровят корените и да повреждат растенията.

    Някои хора могат да се отнесат скептично към използването на оборски тор и човешки отпадъци, като смятат това за примитивно и мръсно. Днес хората търсят "чисти" зеленчуци, затова фермерите ги отглеждат в парници съвсем без почва. Чакълената култура, пясъчната култура и хидропониката стават все по-популярни. Зеленчуци се отглеждат с химическо подхранване, на светлина, филтрирана през винилово покритие. Много е странно ,че хората смятат тези химически отгледани зеленчуци за "чисти" и безопасни за хранене. Продуктите, отгледани върху почва, балансирана от дейността на червеите, микроорганизмите и разлагащият се оборски тор, са най чистата и богата храна.

    При "полудивия" начин за отглеждане на зеленчуци по пустеещи места, брегове на реки или изоставени ниви, моята идея се състои в това, да се разпръснат семената и да се даде възможност на зеленчуците да растат заедно с плевелите. Аз отглеждам моите зеленчуци по склоновете на хълмовете между цитрусовите дървета.

    Много важно е да се знае точното време на засяване. За пролетните зеленчуци то е когато зимните плевели отмират, а летните още не са прораснали ( Този метод за отглеждане на зеленчуци е разработен от Г-н Фукуока по пътя на опитите и експериментите в съответствие с местните условия. Там, където той живее, пролетта е винаги дъждовна и климатът е доста топъл, което позволява да бъдат отглеждани зеленчуци целогодишно. В продължение на много години той е достигнал до изводи и познание за това какви зеленчуци могат да бъдат отглеждани заедно с плевелите и какви грижи изисква всеки зеленчуков вид. В повечето райони на Северна Америка специфичният метод на Г-н Фукуока е неприложим. Всеки фермер, който иска да отглежда зеленчуци по полудивия начин, трябва да разработи свой метод, пригоден за неговата почва и характерните за района зеленчукови видове).За есенния посев семената се разпръсват, когато летните треви отмират, а зимните плевели още не са се появили

    Най-добре е да се изчака, докато започнат дъждовете, които продължават няколко дена. Окосете плевелите и засейте зеленчуковите семена. Няма нужда да ги покривате с почва, тъй като ще ги покриете като мулч с окосените плевели и по такъв начин ще ги предпазите от птиците и кокошките, докато не прораснат. Обикновено плевелите трябва да се окосяват два или три пъти, за да се даде възможност на зеленчуковите поници да заякнат, но понякога е достатъчно и едно окосяване.

    Ако плевелите и детелината образуват рехав покров, можете просто да разпръснете семената. Кокошките ще изядат част от тях, но повечето ще прораснат. Ако ги засявате в редове или бразди, бръмбарите и другите насекоми може да унищожат голяма част от семената, тъй като те са склонни да се движат по права линия. Моят опит показва, че е по-добре семената да се разпръснат тук-там без определен порядък.

    Зеленчуците, отгледани по такъв начин, се развиват по-добре от очакванията на повечето хора. Ако развият леторастите си по рано от плевелите, по-късно няма да бъдат подтиснати от тях .Има някои видове зеленчуци обаче, например спанак и морков, които прорастват бавно.Ако накиснете семената за 1-2 дни, а след това ги затворите в глинени капсули, то и за тези зеленчукови проблемът ще бъде решен.

    Ако направите по-гъст посев, японската ряпа, ряпата и различните видове листни есенни зеленчуци ще бъдат в състояние да конкурират зимните и ранните пролетни плевели. Част от тези зеленчуци, като се оставят необрани, се самозасяват и възобновяват от година на година. Те имат неповторим аромат и са много интересно блюдо.

    Това е удивително зрелище – многото добре познати зеленчуци, пищно растящи по склоновете на хълмовете. Японската ряпа и ряпата растат наполовина в почвата, наполовина над нея. Морковът и градинският репей (младите корени и леторасти на градинския репей се използват за храна) често израстват къси и удебелени, с голямо количество коренчета, и аз мисля, че техния тръпчив леко горчив вкус напомня на дивите им предшественици. Чесънът, японският перламутров лук и китайските видове лук, веднъж засети, се самовъзпроизвеждат всяка година.

    Бобовите е най добре да се засяват напролет. Китайската вигна и фасулът се отглеждат лесно и дават богата реколта. При отглеждането на фасул,соя, грах е много важно да се осигури бързото им прорастване. При недостатъчна влага те прорастват бавно и се налага през цялото време да ги пазите от птици и насекоми.

    Доматите и патладжанът са слаби, за да конкурират плевелите в стадий на млади покълнеци и затова е нужно да се засяват и отглеждат първоначално в лехи като разсад и след това да се пресаждат. Оставете доматите да се стелят без опорна конструкция. Тогава по възелите на главното стъбло ще се образуват нови корени и ще израснат нови плодоносни култуци. Що се отнася до краставиците, добре е да се предпочетат стелещите се видове. Трябва да се грижите за младите растения, като подрязвате периодично плевелите, но по-късно растенията стават достатъчно силни, така че плевелите не могат вече да ги удавят.Забиите в земята бамбукови стебла или дървесни клончета и краставиците ще се оплетат и покачат по тях.По този начин плодовете няма да са на земята и да гният.Този метод на отглеждане на краставиците се отнася също и за дините и тиквите.

    Картофите и тарото (Тропично многогодишно растение от семейство арендни, едрите му клубени се употребяват за храна) са много силни растения. Веднъж посадени на едно място, те ще се подновяват сами всяка година и плевелите никога няма да ги удавят. При прибиране на реколтата оставяйте по няколко растения в почвата. Ако почвата е много плътна, отначало засадете японска ряпа. Със своите силно разрастващи се корени тя ще разрохка и смекчи почвата и след няколко сезона на това място спокойно ще може да отглеждате картофи

    Открих, че бялата детелина задържа развитието на плевелите. Тя образува плътен покров и потиска даже такива силни плевели като пелин и росичка. Ако детелината се засее заедно със семената на зеленчуците, тя ще играе ролята на жив мулч, обогатявайки почвата и подържайки в нея влажност и добра аерация.

    Много е важно да се избере точното време за сеитбата на детелината, за да не пречи на зеленчуците. Най-благоприятното време е краят на лятото или есента. Развилите се през хладните месеци корени на детелината и дават напролет преимущество пред едногодишните треви. Тя се развива също добре ако се засее рано напролет. Семената на детелината могат да се разпръсват произволно или да се засяват на редове, разположени през 30 см. След като се вкорени добре, няма да е необходимо да я сеете наново поне 5-6 години. Главната цел на полудивия метод е да се отглеждат зеленчуци в най-естествени условия на тези участъци земя, които не са подходящи за нищо друго. Ако се опитате да подобрите техниката на отглеждане или да получите по-високи добиви, ви чака несполука. В повечето случаи причината за нея са болестите и неприятелите. Ако различните видове треви и зеленчуци се засеят смесено сред естествената растителност, вредите от насекоми и болести ще са минимални и няма да е необходимо използването на химически препарати или ръчно събиране на насекомите.

    За да прилагате успешно този метод, важно е много добре да знаете годишния цикъл и особеностите на развитие на плевелите и тревите. Видовете плевели и тяхното състояние ще ви "разкажат" за свойствата на почвата и недостатъка на едни или други хранителни вещества.

    В моята градина аз отглеждам градински репей, зеле, домати, моркови, синап, бобови и много други треви и зеленчуци по този полудив начин.

«	Съдържание Отглеждане на зеленчуци като диви растения	»
Почвата в плодната градина		Можем ли да се откажем от химикалите?

.