Революцията на една сламка/Милосърдният край на ечемика

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Милосърдният край на ечемика	»
Какво е човешката храна?		Просто следвай природата и всичко ще бъде добре

    Преди четиридесет години в резултат на засилената политическа вражда между САЩ и Япония беше прекратен вносът на пшеница от Америка. По цялата страна се надигна движение за отглеждане на пшеница със собствени сили. Американските сортове пшеница се нуждаят от дълъг вегетационен период и в Япония узряването на зърното съвпада със средата на дъждовния период. След като фермерът е вложил много труд за отглеждането на културата, зърното често загнива по време на жътва. Тези сортове доказаха непригодността си и високата си чувствителност към болести, поради което фермерите се отказаха да отглеждат пшеница. Смляна и изпечена по традиционните методи , тя имаше такъв отвратителен вкус, че беше невъзможно да се яде.

    Традиционните сортове ръж и ечемик могат да бъдат прибрани още в май, преди началото на дъждовете, поради което са по-надеждни. Отглеждането на пшеница беше наложено на фермерите без всякакъв смисъл. Макар че всички се смееха и говореха, че няма нищо по-лошо от отглеждането на пшеница, фермерите търпеливо следваха държавната политика.

    След войната американската пшеница се внасяше наново в големи количества, което предизвика падане на цените на пшеницата, отглеждана в Япония. Това беше още една освен многото други причини за прекратяване отглеждането на пшеницата."Да приключим с пшеницата! Да приключим с пшеницата!"-такъв беше лозунгът, пропагандиран по цялата страна от държавните селскостопански лидери и фермерите го следваха с радост. В същото време поради ниските вносни цени на пшеницата правителството поощряваше фермерите да прекратят отглеждането на традиционните зимни зърнено житни, ръж и ечемик. Тази политика допринесе за това, че цяла зима полята в Япония пустееха.

    Приблизително преди около десет години бях избран да представя префектурата Ахиме в телевизионния конкурс "Най-добър фермер на годината".Тогава член на конкурсната комисия ме запита: "Г-н Фукуока, защо и вие не спрете с отглеждането на ръж и ечемик?". Аз отговорих: "Ръжта и ечемикът се отглеждат лесно, и редувайки ги с посевите от ориз вие може да получите от японските поля най голямо количество калории. Ето защо не съм спрял отглеждането им."

    Дадоха ми да разбера, че този, който се противопоставя на волята на Селскостопанското министерство, не може да носи приза "Най-добър фермер", и тогава им казах: "Ако това ще попречи да получа званието "Най добър фермер", по-добре да остана без това звание". По-късно друг член от комисията ми каза: „Ако и аз бях загърбил университета и бях станал фермер, може би бих създал стопанство като вашето, и бих отглеждал ориз през лятото, а ръж и ечемик през зимата всяка година, както преди войната".

    Наскоро след този случай участвах в телевизионно предаване в дискусия с много университетски професори, където отново ме попитаха: "Защо не прекратите отглеждането на ръж и ечемик?".Аз отново много ясно обясних, че аз не мога да спра заради това, че го налагат. Приблизително по това време лозунгът за прекратяване отглеждането на зимни зърнени призоваваше към "милосърден край". Това означаваше, че практиката за отглеждане на зимни зърнени и ориз трябва тихо да се прекрати. Но "милосърден край" –това е много нежен термин. Министерството на Селското стопанство в действителност искаше да погребе тази практика. Когато разбрах, че основната цел на програмата е да се ускори края на отглеждането на зимни зърнени, оставяйки ги, така да се каже, "да умрат в крайпътната канавка", аз избухнах от възмущение.

    Преди четиридесет години имаше призив да се отглежда пшеница, да се отглежда чужда зърнена култура, безполезна и неудобна в нашите условия. След това беше казано, че японските сортове ръж и ечемик нямат такава висока хранителна стойност както американската пшеница. И фермерите със съжаление прекратиха отглеждането на тези традиционни култури. Понеже жизненият стандарт растеше бързо, хората започнаха да ядат месо, яйца, да пият мляко и вместо ориз да ядат хляб. Царевица, соя и пшеница се внасяха във все по-големи количества. Американската пшеница беше евтина, затова отглеждането на местните култури ръж и ечемик беше прекратено. Японското селско стопанство усвои принципи, които принуждаваха фермера част от времето да работи в града, за да може да си купи продукти, които му беше разпоредено да не отглежда.

    Сега обаче възниква нов проблем – недостиг на хранителни продукти. Отново започнаха да пропагандират за самозадоволяване чрез производството на ръж и ечемик. Говори се, че това дори ще бъде субсидирано. Но няма смисъл да се отглеждат традиционните зимни зърнени някоя и друга година, след което отново да се спрат. Необходимо е да се изгради здрава селскостопанска политика. Докато обаче Министерството на Селското стопанство няма ясна представа кои култури трябва да заемат основния дял, и докато там не разберат връзката между това, което расте в полето, и начина на хранене, устойчивата селскостопанска политика ще остане неосъществима.

    Ако служителите от Министерството биха излезли на полето или в гората и биха събрали семена от пролетни и есенни билки и треви (китайска камбанка, маранта (кудзу), див коноп, валериана, плюскавиче и японска пампасна трева) и опитали техният вкус, те биха разбрали, къде е източникът на храна за човека. А ако искаха да добият повече разбиране, те би трябвало да видят, че можем много добре да живеем, като се храним се с традиционните домашни култури: ориз, ечемик, ръж, гречиха и зеленчуци и биха разбрали, че просто това е всичко, което трябва да отглежда японското селско стопанство. И ако това е всичко, което трябва да отглежда фермерът, земеделието ще бъде леко и приятно занимание.

    До този момент сред съвременните икономисти господства мнението, че малките, само обезпечаващи се ферми не са необходими, че това е примитивен тип селско стопанство, който трябва да бъде ликвидиран колкото се може по-скоро. Било установено, че площта на всяка нива трябва да бъде увеличена, за да се осигури преход към уедрено селско стопанство по американски тип. Този начин на мислене не обхваща само селското стопанство – развитието на всички области в живота върви в това направление.

    Целта не е само в земеделието да бъде ангажирана възможно най-малка част от населението; селскостопанските авторитети твърдят, че малко хора, използвайки големи селскостопански машини, могат да получат по-голям добив от същата площ. Така разбират прогреса в селското стопанство.

    След войната 70-80% от населението на Япония бяха фермери. Тази цифра бързо се снижи до 50%, след това на 30%, 20% за да достигне сега до около 14%. Целта на Министерството на Селското стопанство е да достигнем нивото на Европа и Америка т.е. в селското стопанство да са заети не повече от 10% от населението.

    Моето мнение е, че щеше да е идеално ако 100% от населението бяха фермери. На всеки жител на Япония се пада около 0,1 ха обработваема земя. Ако на всеки човек се даде по 0,1 ха, това прави 0,5 ха на петчленно семейство и би било повече от достатъчно за изхранването му през цялата година. Ако бъде въведено натуралното земеделие, фермерът би имал и достатъчно време за почивка и социална активност в селската община. Аз мисля, че това е най прекият път за превръщане на страната в щастлива процъфтяваща земя.

«	Съдържание Милосърдният край на ечемика	»
Какво е човешката храна?		Просто следвай природата и всичко ще бъде добре

.