Революцията на една сламка/Култура на хранене

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Култура на хранене	»
Мандала на натуралната храна		Живот за единия хляб

    Ако запитаме, защо ядем, едва ли някой ще отговори нещо по-различно от това, че храната е необходима за подържане живота и ръста на човешкото тяло. Обаче има и по-дълбок аспект във взаимоотношенията между храната и духовния живот на човека. За животното е достатъчно да яде, да играе и да спи. За човека също е много важно да се наслаждава на здрава храна, обикновен ежедневен живот и спокоен сън.

    Буда е казал: "Формата – това е пустота и пустотата е форма". Понеже в будистката терминология "форма"означава материя или "вещ", а "пустота" – това е разум, казаното означава, че материята и разумът са едно и също. Вещите имат различен цвят, форма и вкус, и човешкият разум се раздвоява, привличан от различните качества на вещите. Но на практика, материята и разумът са едно.

    Цвят.В света има седем основни цвята, но ако тези седем цвята се смесят, се получава белият цвят. Пропуснатият през призма бял цвят се разпада отново на седем цвята. Когато човек възприема окръжаващото,"не осъзнавайки"го, цветът изчезва. Има не цвят. Само ако гледаме на света от гледна точка на "седемцветното" различаващо съзнание, седемте цвята се появяват. Водата може да премине през безброй промени, но си остава винаги вода. Също така, въпреки че съзнаващият разум се преминава през промени, първоначалното неподвижно съзнание остава непроменено. Когато човек се възхищава на седемте цвята, съзнанието леко се обърква. Човек възприема окраската на листата, цветовете и плодовете, а основата на цвета остава не забелязана.

    Същото важи и за храната. В този свят има много натурални продукти, които човек може да използва за храна, съзнанието отделя тази храна и определя, има ли тя добри или лоши качества. Хората съзнателно отбират това, което по тяхно мнение им е нужно. Процесът на отбора пречи да бъде осъзната основата на човешкото хранене, което небето е определило за всяко място и всеки сезон.

    Цветовете в природата, както съцветията на хортензиите, плавно се изменят. Тялото на природата постоянно се трансформира. На тази основа можем да разглеждаме промените като безкрайно движение или като "неподвижно движение". Когато при отбора на храната действа разумът, разбирането на природата е фиксирано, и трансформациите в природата, например сезонните промени, се игнорират.

    Целта на натуралното хранене не е създаването на знаещи хора, които да могат да дадат обосновано обяснение и ловко да се ориентират в различните видове храни, но създаването на незнаещи хора, които да избират храната без съзнателно различаване. Това не е в разрез с природата. С осъзнаване "без съзнание", не изгубвайки се във фините различия на формите, с възприемането на цветовете, безцветно, като цвят, започва правилното хранене.

    Вкус.Хората казват: "Вие няма да познаете вкуса на храната, докато не я опитате". Но даже и да я опитате, вкусът на храната може да се окаже различен в зависимост от времето, условията и състоянието на човека, който я пробва.

    Ако попитате учения кои вещества определят вкуса, той ще се опита да определи това, отделяйки всички компоненти и определяйки делът на сладкото, киселото, соленото, горчивото и лютивото. Но вкусът не може да бъде определен по пътя на анализа, дори и с езика не може. Дори при положение че езикът възприема петте вкусови усещания, впечатленията от тях се събират и интерпретират от съзнанието.

    Натуралният човек може да постигне правилното хранене благодарение на това, че инстинктът му се намира в нормално работно състояние. Той е удовлетворен от проста храна; тя е хранителна, вкусна и полезна като ежедневно лекарство. Храната и духовният живот на човека са взаимосвързани.

    Съвременните хора са изгубили чистия си инстинкт, поради което са станали неспособни да познават, събират и да се наслаждават на семейството пролетни треви. Те търсят по-различни вкусови усещания. Храненето им става безпорядъчно, увеличава се пропастта между любима и нелюбима храна, а инстинктът им все повече се нарушава. Тогава хората започват да използват силни подправки към храната и измислят изтънчени начини за приготвянето и, увеличавайки все повече противопоставянето между храната и духовният живот.

    Повечето хора днес не познават вкуса на ориза. Целите зърна биват очиствани и подлагани на обработки, като остава само безвкусната скорбяла. Полираният орис изгубва уникалния аромат и вкус на първоначалния ориз. Съответно се появява нужда от подправки или сосове и се комбинира с други ястия. Хората погрешно смятат, че ниската хранителна стойност на такъв ориз няма значение, тъй като витаминните добавки и другата храна – месо или риба – допълват недостига от хранителни елементи. Вкусната храна е вкусна не от само себе си. Храната няма да се окаже безвкусна, докато човек не помисли, че тя е безвкусна. Макар повечето хора да смятат, че говеждото и кокошето месо са възхитителни, за тези, които по физически или духовни причини са решили да не ядат тази храна, тя е отвратителна.

    Играейки или нищо не правейки, децата са щастливи. Възрастните с различаващото си съзнание сами определят, какво им е нужно за да бъдат щастливи, и ако децата получат подходящото, според майките и бащите им, родителите се чувстват удовлетворени. Храната, притежаваща добър вкус им е необходима не поради това, че притежава фин натурален аромат и че е полезна за тялото, а защото вкусът и е обусловен от представата, че тази храна е вкусна.

    Пшеничната юфка е възхитителна, но чашка юфка приготвена набързо от търговски автомат е отвратителна. Но рекламата на тази юфка отрича представата за лошия и вкус, и за много хора тази непривлекателна юфка се оказва незнайно защо вкусна.

    Има една приказка за това, как едни хора, излъгани от лисицата, изяли конски тор. В това няма нищо смешно. Хората в днешно време ядат със съзнанието си, а не с тялото си. Много хора не се грижат за това, има ли натриев глутамат в тяхната храна или няма, но те усещат вкусът само с края на езика, поради което е лесно да бъдат заблудени.

    В началото хората са ялдели просто за да живеят и понеже храната е била вкусна. Съвременните хора са стигнали до мисълта, че ако не приготвят храната с подправки, тя ще бъде безвкусна. Ако вие не се опитвате да направите храната вкусна, ще откриете, че природата вече сама е направила това.

    Преди всичко, трябва да се живее по такъв начин, че храната сама по себе си да има добър вкус, но днес всички усилия са насочени към това, да се направи храната вкусна.

    Хората се стремят да придадат хубав вкус на хляба – и хубавият хляб изчезва. В опитите си да създадат богата, разкошна храна те правят безполезна храна и при всичко това не могат да удовлетворят апетита си. Най-добрият метод за приготвяне на храна се състои в това, да бъде съхранен нейният естествен фин аромат. Житейската мъдрост от древни времена е научила хората да правят различни видове зеленчукови продукти: сушени на слънце, осолени, раздробени, мисо и др., в които се съхранява естественият вкус на зеленчуците.

    Изкуството за приготвяне на храната започва със солта и огъня. Ако храната е приготвена от този, който разбира основите на готварското изкуство, тя запазва своя натурален вкус. Ако приготвената храна се окаже странна и екзотична, ако целта на такова приготвяне е просто да се достави наслада, това е фалшиво готварско изкуство.

    Обикновено мислят, че културата е нещо създадено, подържащо и развиващо се само с човешки усилия. Но културата обикновено възниква при съдружието на човека с природата. Там, където се е осъществило единството на човешкото общество и природата, културата приема своеобразна форма. Културата винаги е била тясно свързана с ежедневния живот и по такъв начин се е предавала на бъдещите поколения и е била съхранена до настоящи дни.

    Това, което е родено от човешката гордост и потребност за наслада не може да се смята за истинска култура. Истинската култура е родена сред природата, тя е проста, скромна и чиста; лишавайки се от истинска култура, човечеството ще изчезне.

    Когато хората се отказват от натурална храна и вместо това започват да употребяват очистена храна, тогава обществото се оказва на пътя към своето собствено разрушение. Това е защото такава храна не е продукт на истинската култура. Храната – това е живот, а животът не трябва да отстъпва и крачка встрани от природата.

«	Съдържание Култура на хранене	»
Мандала на натуралната храна		Живот за единия хляб

.