Революцията на една сламка/Какво е човешката храна?

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Какво е човешката храна?	»
В чия полза са изследванията?		Милосърдният край на ечемика

    Веднъж ме посети представител на телевизията и ме помоли да кажа нещо за вкуса на натуралната храна. Поговорихме, след което му предложих да сравни яйца, снесени от кокошки в кокошарник, с яйцата от кокошки, свободно живеещи в градината. Той видя, че яйцата от кокошки, расли в птицевъдно стопанство, са меки, воднисти и имат светло жълт цвят. А жълтъкът от яйцата на кокошки живели в планината, е плътен, жилав, ясно оранжев. Когато старецът, собственик на ресторант "суши" в града, опита едно от натуралните яйца, каза: "Ето това е истинско яйце, като в онова време" и се наслаждаваше на яйцето, като на безценно съкровище.

    В мандариновата градина сред плевели и детелина растат заедно разнообразни зеленчуци. Ряпа, репей, краставици и тикви, фъстъци, моркови, картофи, ядливи хризантеми, лук, листова горчица, зеле, различни видове бобови и много други, наред с тревите. Обсъждахме, имат ли тези зеленчуци, отгледани като полудиви растения, по-добър вкус, отколкото отгледаните в домашната зеленчукова градина или на полето с помощта на химически торове. Когато ги сравнявахме, вкусът им бе съвършено различен, и стигнахме до извода, че "дивите" зеленчуци имат "по-богат" вкус.

    Казах на репортера, че когато зеленчуците се отглеждат на орана нива с използване на изкуствени торове, в почвата се внасят азот, фосфор и калий. Но когато зеленчуците растат сред естествена растителност върху почва, богата на естествени органични вещества, те се хранят по-балансирано. Голямото разнообразие от плевели и треви означава, че почвата е богата на разнообразни, достъпни за зеленчуковите растения елементи и микроелементи необходими за тяхното развитие. Растенията отгледани на такава балансирана почва, притежават по-фин аромат и вкус.

    Ядливите треви и дивите зеленчуци, растенията, расли по склоновете на планината или в ливадите, притежават висока хранителна стойност и могат да бъдат използвани и като лекарства.

    Ако събирате и изяждате семената на пролетните треви (воден крес, овчарска торбичка, дива ряпа, бял смил, мишовка, бударица), душата ви ще се смекчи. А ако ядете леторасти от орлова папрат и овчарска торбичка, ще станете по-спокойни. Овчарската торбичка е най-доброто средство за успокояване на нетърпението и тревогата. Казват, че ако малките деца ядат овчарска торбичка, пъпки от ива или дървесни насекоми, те стават спокойни и плачат по-малко. И затова в миналото ги давали на децата. Дайкон (японската ряпа) има за свой предшественик растение, наричано "назуна" (овчарска торбичка), а думата "назуна" е родствена на думата "нагома", което означава "да бъдем меки, благи". Дайконът е растение "което смекчава характера".

    Когато говорим за естествената храна , често забравяме насекомите. По време на войната, когато работех в Опитния център, ми беше наредено да изуча какви насекоми в Южна Азия могат да служат като храна. Когато се заех с изследването на този въпрос, бях поразен, откривайки че почти всяко насекомо може да бъде употребено като храна.

    Например, никой не предполага, че въшките и бълхите могат да имат подобно приложение. Но въшките, счукани и изядени с житни зърна, са средство против епилепсия, а бълхите – лекарство срещу измръзване. Всички личинки на насекоми са ядливи, но трябва да бъдат ядени живи. Изучавайки старите текстове, намерих история на "деликатесите", приготвени от личинки, а вкусът на обикновената копринена буба бил наречен "изисканият връх над всички сравнения". Дори пеперудите, ако отръскате от тях прашеца, са много вкусни.

    И така, много неща които хората биха счели от вкусова или здравословна гледна точка за противни (и не хуманни),в някои случаи могат да бъдат полезни.

    Зеленчуците, които биологично са най близо до своите диви предци, имат най-добър вкус и хранителна стойност. Например, тези от семейство Alliacea , което включва чесън, китайски лук , праз, зелен лук, кромид, "нира" и др., като празът е от най-хранителните и се явява не само храна, но има лечебен тонизиращ ефект. Повечето от хората обаче предпочитат зеления кромид, и главите му, които считат за най-вкусни. По непонятни причини хората предпочитат вкуса на зеленчуци, който не прилича на вкуса на техните диви предшественици.

    Същите вкусови предпочитания се наблюдават и по отношение на животинската храна. Дивите птици са много по-полезни, отколкото домашните кокошки и патици, но всички домашни птици, отгледани в условия, много отдалечени от естествените, се смятат за вкусни и се продават на високи цени. Козето мляко е много по-хранително от кравето, но именно кравето се е утвърдило като най-търсено. Хранителните продукти, които са получени с помощта на химикали или в съвършено неестествени условия, нарушават химическия баланс на тялото. Колкото е по-голям този дисбаланс, толкова е по-силна потребността от неестествена храна. Това застрашава здравето.

    Да казваме, че храненето на човека е само въпрос на вкус, значи да се самозалъгваме, защото търсенето на неестествена или екзотична храна създава трудности и на фермера и на рибаря. Колкото са повече желанията, толкова повече труд е нужен за удовлетворяването им. Някои риби, като популярните тон и жълтоопашатка, се ловят само в отдалечени води, но сардината, морската платика, калкана и други дребни риби се намират в изобилие във Вътрешното море. От хранителна гледна точка обитателите на сладководните басейни – реки, ручеи, като шаран, езерен охлюв, речните и блатни раци и др. са по-полезни за здравето от животните, обитаващи солените води. Сред морските обитатели на първо място по хранителност са плитководните обитатели, след тях се нареждат рибите от дълбоководните морета. Храната която е най-близко до човека се оказва по-полезна, а тази, която се добива с повече труд, е с по-ниска хранителна стойност. Накратко, храната, която "ни е под ръка", е винаги полезна. Ако фермерът, който живее на село, яде само храна, която може да бъде отгледана или набрана на място, няма да сгреши. А който пък, подобно на младите хора, живеещи в хижите на моята градина, предпочита да се храни простичко с неполиран ориз, нешлифован ечемик, просо и гречиха заедно с характерните за сезона полудиви зеленчуци, ще има най-прекрасната храна. Това е храна с чудесен вкус и е полезна за тялото. При добив от 5,85 центнера ориз и 5,85 ц. зимни зърнени от ниви с размер 0,1 ха, тази площ може да изхрани 5-10 човека, при което всеки от тях ще трябва да работи по-малко от час на ден за получаване на споменатия добив. А ако полето се използва като пасище или ако зърното се използва за изхранване на животни, за обработването на 0,1 ха е необходим само един човек. Излиза, че месото е лукс, щом за производството му е нужна земя, от която би могло непосредствено да се произведе необходимата за човека храна (въпреки че по-голяма част от месото в Северна Америка се произвежда, като добитъка се храни с полски култури: пшеница, ечемик, царевица и соя, има също и големи площи използвани като пасища и за сенокос. В Япония такива площи почти няма. Почти всичкото месо е внос)

    Едно трябва да се каже ясно и определено, всеки човек е длъжен сериозно да прецени, колко затруднения създава, отдавайки предпочитания на храна, получавана на такава висока цена.

    Месото и другите вносни продукти са предмети на разкоша, тъй като за тях са нужни повече енергия и ресурси, отколкото за традиционните зеленчуци и зърно, местно производство. От това следва, че хората, които се ограничават с обикновена местна храна, трябва да работят по-малко и се нуждаят от по-малко земя, отколкото тези, при които се разгаря апетитът към деликатесите.

    Ако хората продължат да ядат месо и да внасят хранителни продукти в следващите 10 години, то може с увереност да се каже, че в Япония ще започне хранителна криза. В течение на 30 години ще последва силно понижаване на производството на продукти. Откъде ли проникна в страната ни абсурдната идея, че замяната на ориза с хляб означава повишаване на жизнения стандарт на японския народ. На практика това съвсем не е така. Неполираният ориз и зеленчуците може да изглеждат груба храна, но тя е най-пълноценната и дава възможност на човека да живее просто и естествено.

    Ако у нас се разрази хранителна криза, тя няма да е от липсата на производствени условия, а вследствие прекомерните човешки желания.

«	Съдържание Какво е човешката храна?	»
В чия полза са изследванията?		Милосърдният край на ечемика

.