Революцията на една сламка/Завръщане на село

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Завръщане на село	»
Съвсем нищо		Път към метода "нищо не правене"

    В един от следващите дни след тази случка аз направих отчет за работата си и веднага подадох молба за напускане. Шефът ми и приятелите ми бяха озадачени. Не знаеха какво да мислят. Устроиха ми прощална вечер в ресторант на крайбрежната улица, но атмосферата беше някак необичайна. Младият човек, който до последният ден добре се разбираше с всички, който беше удовлетворен от работата си и беше отдаден от все сърце на изследванията си, внезапно обявява , че зарязва всичко и напуска. А аз бях щастлив и се смеех.

    Тогава на всички давах следният пример: "От тази страна е крайбрежната улица. От другата страна е кей №4. Ако си представите, че от тази страна е животът, то от другата страна е смъртта. Ако вие искате да се освободите от мисълта за смъртта, то вие ще трябва да се освободите и от мисълта, че от другата страна е животът. Животът и смъртта са единни".

    Като ме слушаха да говоря така, всеобщото безпокойство за състоянието ми се засилваше. "Какво говори той? Навярно се е побъркал," мислеха те. Изпращаха ме с опечалени лица, а аз крачех бодро в отлично настроение.

    По това време и съседът ми по стая беше силно обезпокоен от поведението ми. Той ми предложи да си отпочина, евентуално на полуостров Босо. С една дума, аз заминах. Бях готов да замина където и да е, ако някой ме поканеше. Качих се в автобуса и пропътувах много мили, гледайки оризовите поля и малките селца край пътя. На една спирка видях малка табела с надпис "Утопия". Слязох от автобуса и тръгнах да я търся.

    На крайбрежието имаше малка гостилница. Покачих се на намиращата се в близост отвесна скала, където намерих място с прекрасен изглед. Настаних се в гостилницата и прекарвах дни наред, търкаляйки се в полудрямка във високата трева, високо над морето. Това продължи дни, седмици, месец. Дните минаваха и радостта ми отшумяваше, тогава започнах да осмислям всичко, което ми се случи. Вероятно бихте казали, че накрая съм дошъл на себе си.

    Отпътувах за Токио, където преживях известно време, прекарвайки дните в разходки в парка, разговаряйки с хората по улиците, и спях където свърнех. Моят приятел се безпокоеше за мен,и пристигна за да види как живея. "Нима ще кажеш, че не живееш в света на сънищата и илюзиите?" "Не – отговорих аз –„вие сте тези, които живеят в света на сънищата". Когато приятелят ми се обърна, за да каже "Довиждане", аз му отвърнах нещо от рода на: "Не казвай "До виждане", а сбогом.".Стори ми се, че моят приятел изгуби всякаква надежда.

    Изоставих Токио, пресякох район Консаи (Осака, Кобе, Киото) и движейки се на юг, стигнах Кюсю. Наслаждавах се, скитайки с вятъра от място на място. Предизвиквах много хора с моето откритие, че всичко е безсмислено и няма значение, че всичко се връща в нищото. Но това беше повече или по-малко, за да бъда разбран в нашия свят, зает със своя ежедневен живот На практика нямаше никаква връзка с този свят.Можех само мислено да си представя тази "концепция за безполезност" като велико благо за света и особено за съвременният свят, който така бързо се движеше в противоположна посока.Имах намерение да разпространя идеята си по цялата страна.Но резултатът беше такъв, че където и да се появявах, ме смятаха за ексцентричен млад човек.Тогава се завърнах във фермата на баща ми на село.

    Баща ми отглеждаше по това време мандарини. Аз се заселих в малка къщичка на планината и заживях прост и примитивен живот. Мислех си, че ако тук в реални условия при отглеждането на мандарини и зърнени растения мога да приложа своето разбиране за живота, светът ще признае правотата ми. Нима това не е най-добрият път, по-добър от стотици обяснения, да претворя философията си в живот? С тази мисъл започна моят метод на земеделие, който условно може да се нарече "нищо не правене"(С този израз г-н Фукуока привлича вниманието към относителната лекота на своя метод. Този метод на земеделие се нуждае от напрегната работа, особено по време на прибиране на реколтата, но все пак е по-лек от другите методи). Това беше през 1938г., 13-та година от управлението на нашият император.

    Аз се установих в планината и всичко вървеше добре, до момента в който моят баща ми повери обилно плододаващите дървета в градината. Той беше оформил короните на дърветата като "чашка за саке", така че бяха удобни за събиране на плодовете. Когато спрях да се грижа по този начин за тях, клоните се оплетоха, насекомите атакуваха дърветата и цялата градина в кратко време придоби жалък вид.

    Моето убеждение се състоеше в това, че културните растения трябва да растат сами без да има нужда от отглеждане. Действах с увереността си, че всичко трябва да се остави на естественото си развитие, но открих, че ако приложите тази практика без необходимата подготовка, то доста време делата ви ще бъдат посредствени. Това е просто безстопанственост а не "натурално стопанство". Баща ми беше потресен. Той ми каза, че ми е необходима самодисциплина, че може би трябва да започна някаква друга работа и когато се взема в ръце да се върна отново. По онова време баща ми беше кмет на селото и на останалите членове на селската община им бе трудно да разберат неговия ексцентричен син, който явно не можеше да нагласи отношенията си със света на хората, живеещи на хълмовете. Освен това, не ми харесваше перспективата за военна служба и понеже войната ставаше все по-ожесточена, реших да изпълня желанието на баща ми и да започна работа.

    По това време специалистите бяха малко.В Опитната станция в префектурата Коти бяха слушали за мен и ми предложиха постът на главен научен работник в Службата по контрола на болестите и неприятелите. Ползвах се от благоразположението на префектурата Коти почти осем години. В Опитния център станах инспектор в отдела за научно земеделие и се натоварих с изследванията по увеличаване производството на хранителни продукти във военно време, но в действителност през тези осем години аз обмислях взаимоотношенията между научното и натуралното земеделие. Химическото земеделие, което използва плодовете на човешкият интелект, е признато като най-прогресивно. Въпросът, който постоянно ми се въртеше в главата, беше такъв: може или не може да се противопостави натуралното земеделие на съвременната наука?

    Когато войната свърши, аз почувствах свежият вятър на свободата и с облекчение се завърнах в моето село, за да се захвана отново със земеделие.

«	Съдържание Завръщане на село	»
Съвсем нищо		Път към метода "нищо не правене"

.