Революцията на една сламка/Завръщане към източника

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Завръщане към източника	»
Път към метода "нищо не правене"		Защо натуралното земеделие не е получило широко разпространение

    Подпрян на дългата дръжка на косата, почивам и се любувам на планината и на селото в долината. Удивявам се на това, че философските системи са се сменяли една друга по бързо от колкото смяната на годишните времена.

    Пътят, който аз следвах, натуралното земеделие, се струва странен на повечето хора. Отначало го интерпретираха като реакция, отправена срещу интензивното и безконтролно развитие на науката, но всичко, което аз правех работейки тук на село е опит да покажа, че човечеството не знае нищо. Понеже светът се движи с бясна скорост в противоположна посока, може да се окаже, че просто съм изостанал от времето, но аз съм убеден, че пътят който следвам, е най-разумният.

    През последните няколко години броят на хората, интересуващи се от натурално земеделие, значително нарасна. Като че ли пределът на научното развитие е вече достигнат, започват да се появяват опасения относно правилността на избрания път и идва време за преоценка. Това, което преди се смяташе за примитивно и изостанало, сега неочаквано изглежда като нещо, далеч изпреварило съвременната наука. На пръв поглед това може да изглежда странно, но не и за мен.

    Неотдавна обсъждах това с професор Инума от университета в Киото. Преди хиляда години в Япония се е практикувало земеделие без оран, и това е продължило до Ерата Токугава, преди 300-400 години, когато е била въведена не дълбока обработка на почвата. Дълбоката оран е дошла в Япония заедно със Западната селскостопанска наука. Аз казвах, че под влияние на бъдещите проблеми следващите поколения ще бъдат принудени да се върнат към земеделие без оран.

    Отглеждането на култури върху неорано поле може да изглежда на пръв поглед връщане към примитивното земеделие, но в продължение на няколко години този метод се проверяваше в университетските лаборатории и селскостопанските опитни центрове по цялата страна. И беше показано, че е най-простият, ефективен и съвременен метод в сравнение с всички други. Макар и да е отрицание на съвременната наука, сега този метод се оказа на предния фронт в развитието на съвременното селско стопанство.

    Аз бях публикувал описание на този „сеитбооборот на ориз и зимни житни с директна сеитба без оран" в селскостопанско списание преди 20 години. От тогава то често се появяваше в печата и беше нееднократно представяно на слушателите по радиото и в телевизионни предавания, но никой не му обръщаше внимание.

    Сега внезапно нещата коренно се измениха. Може да се каже ,че натуралното земеделие е станало страстно увлечение. Журналисти, професори, редови изследователи се тълпят да видят нивите ми и хижите в планината. Различните хора гледат на това от различна гледна точка, правят своите умозаключения и си тръгват. На едни им се струва примитивно, на други-изостанало, а някои смятат, че това е върха на селскостопанските постижения, дори нещо повече – приветстват го като докосване до бъдещето. Обикновено хората са дискутират само едно: дали този метод на земеделие е предвестник на бъдещето или възраждане на миналото. Малко са тия, които могат да разберат, че натуралното земеделие е възникнало от неподвижния и неизменен център на развитие на селското стопанство. В степента, в която хората се отдалечават от природата, те все повече и повече се отдалечават и от този център. В същото време центростремителната сила се проявява в желанието за завръщане към природата. Но ако хората случайно попадат в едно или друго течение, движейки се надясно или наляво в зависимост от условията, то резултатът ще е само по-голяма активност. Неподвижната точка на първоизточника, лежаща извън областта на относителното, остава незабелязана от тях. Аз мисля, че дори движения като "за завръщане към природата", „против замърсяване на околната среда", колкото и да е достойни за поощрение да са, не са насочени към истинското решаване на проблема, ако се явяват само като реакция от хипертехнизацията на настоящия век.

    Природата не се изменя, макар че пътят за опознаване на природата неизбежно се изменя от една епоха към друга.

    Независимо от епохата, натуралното земеделие е съществувало винаги, като извор, от който води начало си селското стопанство.

«	Съдържание Завръщане към източника	»
Път към метода "нищо не правене"		Защо натуралното земеделие не е получило широко разпространение

.