Революцията на една сламка/Глупостта се нарежда под находчивостта

от Жив Дом Уикипедия

«	Съдържание Глупостта се нарежда под находчивостта	»
Храна и земеделие		Кой е глупак?

    Есенните нощи са дълги и прохладни. Приятно е човек да прекарва времето, загледан в блещукащите въглени, обхванал с ръце топла чаша чай. Седнал край огъня, говорех, че най важното остава без внимание, това че човечеството е невежо, и че няма нищо, за което си заслужава да се бориш – всичко е напразни усилия. Попитаха ме, как мога да говоря така и в същото време да продължавам с беседите си? Точно така, както ако бих захванал да напиша нещо, единственото което бих написал е че да се пише е безполезно. Моите събеседници попаднаха в задънена улица.

    Аз не придавам особено значение на миналото си, за да го описвам, не съм и толкова мъдър, че да предсказвам бъдещето. Поддържайки огъня и водейки сърдечна беседа за ежедневните задачи, нима мога да очаквам, че някой ще приеме сериозно глупавото мнение на стария фермер?

    В горната част на градината, с лице към залива Матсуяма и широката долина Дого, са разположени няколко малки глинени хижи. Там са се събрали шепа хора, които заедно водят прост живот. Няма съвременни удобства. Провеждащи спокойни вечери под светлината на свещи и лампи, те живеят с най обикновени разходи и елементарни потребности: неполиран ориз, зеленчуци, просто облекло, чашка за храна. Пристигнали са от различни места, живеят известно време тук и после си заминават.

    Сред гостите има научни работници, студенти, учени, фермери, хипита, поети и пътешественици, млади и стари, мъже и жени от различни раси и националности. Повечето от тези, които остават за по-дълго време, са млади хора в период на самоанализ.

    Моята функция е да се грижа за този приют в края на пътя, и да подам чаша чай на пътешествениците, които идват и си отиват. А когато остават за да помагат в полските работи, аз с радост слушам разказите им за събитията по света.

    Това звучи прекрасно, но животът тук не е така лесен. Аз пропагандирам за земеделие, в което "нищо не се прави", и затова много хора идват мислейки, че са намерили утопията, където може да се живее без да ставаш от леглото.Тези хора остават много изненадани .Налага им се в ранната утринна мъгла да носят вода от извора, да цепят дърва докато ръцете им се зачервят и се покрият с мазоли, да работят на колене в полутечната глина. Много от тях скоро не издържат и си тръгват.

    Днес, докато наблюдавах работата на младежите в една от къщичките на върха, пристигна млада жена от Фунабаши. Когато я попитах, защо е дошла, тя каза: "Аз просто дойдох, и това е всичко. Повече нищо не знам". Безгрижната млада дама си има свои съображения. Тогава я попитах: "Ако вие знаете за своята неосведоменост, то няма за какво да говорим. Така ли е?.Опитвайки да разберат света по пътя на различаването, хората изгубват представа за смисъла му. Не е ли и поради това светът в такава криза?"

    Тя отговори тихо: "Да, щом вие го казвате ." "Може би нямате ясна представа за това, какво е просветлението? Какви книги сте чели до момента, в който дойдохте тук?" Тя отрицателно поклащаше с глава.

    Хората се учат, когато мислят че не разбират нещо, но учените съвсем не си поставят за цел да помогнат на човека да разбере. Те усърдно се образоват само за да разберат в края на краищата, че хората не могат да разберат нищо и че разбирането е недостижимо за тях.

    Обикновено хората употребяват думата "неразбиране"в смисъл например, когато казват, че девет неща разбират, но има едно нещо, което не разбират. Но възнамерявайки да разберете десет неща, вие на практика не разбирате дори и едно от тях. Ако познавате сто растения, вие на практика не "познавате" нито едно. Хората с всички сили се стараят да разберат, и смятат че разбират, но умират, не знаейки нищо.

    Младежите прекъснали своите дюлгерски работи, седнаха на сянка под голямото мандариново дърво и се загледаха в белите облаци в южната част на небето. Хората мислят, че когато обръщат очите си към небето, виждат небесата. Те разграничават оранжевите плодове от зелените листа и казват, че познават зеления цвят на листата и оранжевия цвят на плодовете. Но от момента, в който човек направи разлика между зеленото и оранжевото, истинският цвят изчезва.

    Хората мислят, че познават предметите, когато ги опознават отблизо. Но това е само повърхностно познание. Това е знанието на астронома, който знае имената на звездите, на ботаника, който знае класификацията на листата и цветовете, на художника, който знае естетиката на зеления и червения цвят. Разпознаването на земя и небе, червено и зелено, не означава познаване на природата. Астрономът, ботаникът и художникът само възприемат впечатленията и ги интерпретират, всеки в рамките на своето собствено съзнание. Колко по-активен е техният интелект, толкова повече се отделят от природата и толкова по трудно осъществимо става за тях воденето на натурален живот.

    Трагедията е в това, че в своето невежество хората се опитват да подчинят природата на своята воля. Човешките същества могат да разрушат природните форми, но те не могат да ги създадат. Разделеното, фрагментираното и непълно разбиране винаги връща човешкото познание до изходната позиция. Неспособни да възприемат природата в нейната цялост, хората не могат да направят нищо повече от това да конструират несъвършен неин модел и по този начин да излъжат себе си , че са създали нещо натурално.

    Всичко, което трябва да направи човек, за да опознае природата е да осъзнае, че на практика нищо не знае, че е неспособен да познае каквото и да е. Тогава може да очаква, че ще изгуби интерес към различаващото знание. Когато отхвърли различаващото знание, не-различаващото знание само ще изникне вътре в него. Ако той не се опитва да мисли за знанието, ако той не се грижи за разбирането, ще дойде време когато той ще разбере. Няма друг път, освен чрез разрушаване на егото, като се откажем от мисълта, че човечеството съществува без участието на небето и земята.

    "Това означава да бъдеш глупав, вместо да бъдеш умен". Тогава се разсърдих на младежа, на чието лице беше изписано мъдро самодоволство. "За какво говори изражението ти? Глупостта се проявява като ум. Можеш ли със сигурност да знаеш, глупав ли си или умен, или се опитваш да станеш умен младеж по глупав начин? Ти не можеш да станеш нито умен, нито глупав оставайки в покой. Нима това не е състоянието, в което си сега?"

    Бях сърдит на самия себе си за многократно повтаряните едни и същи думи, думи, които никога не могат да заменят мъдростта на мълчанието, думи, които сам не можех да разбера.

    Есенното слънце висеше ниско над хоризонта. Сумракът настъпваше под старото дърво. Младежите мълчаливо се прибираха по хижите за вечеря. Аз тихо ги следвах, оставайки в сянка.

«	Съдържание Глупостта се нарежда под находчивостта	»
Храна и земеделие		Кой е глупак?

.