Революцията на една сламка/В чия полза са изследванията?
от Жив Дом Уикипедия
| « | Съдържание В чия полза са изследванията?
| » |
| Комерсиалното земеделие ще претърпи поражение | Какво е човешката храна? |
Когато започнах за пръв път с директното засяване на ориза и зимните зърнено житни, се тъкмех да прибирам реколтата ръчно със сърп и поради това смятах, че е по-удобно семената да са засети в правилни редове. След многократни опити, като се чувствах през цялото време като дилетант, в небрано лозе, аз направих приспособление за засяване. Мислех, че това приспособление може да бъде използвано от други фермери и го показах на специалист от изпитателния център. Той ми отговори, че тъй като живеем във век на мощни машини, моето "хитроумно" приспособление не го интересува.
Тогава отидох при един производител на селскостопанско оборудване. Казаха ми, че такова просто оръдие, независимо от това, в какво количество ще бъде произведено, не може да бъде продадено по-скъпо от 3,5 долара за парчето и"Ако ние започнем да правим такива играчки, фермерите могат да решат, че не са им нужни тракторите, които им продаваме за хиляди долари". Той каза, че в днешно време идеята се състои в това, бързо да изобретиш машина за садене на ориз, да я продаваш възможно по скъпо, след това да измислиш нещо ново. Вместо малки трактори, те искаха да преминат към по-големи модели и моето предложение беше за тях крачка назад. За да удовлетворят изискванията на времето, парите се изразходват в дълги и безполезни изследвания, и до ден днешен моят патент си остава да лежи на лавицата.
Същото е с торовете и химикалите!.Вместо да се произвеждат торове според потребностите на фермера, се създават все нови и нови с цел правене на пари. Когато специалистите от Изпитателните центрове работят добре, ги прехвърлят на работа направо в големите химически компании. Неотдавна разговарях с г-н Асада, чиновник от Министерството на Селското стопанство и Горите, и той ми разказа интересна история. Установявайки, че патладжаните, продавани през зимата, са лишени от витамини, а краставиците – от вкус, се захванал да изследва това явление и намерил причината: част от слънчевите лъчи не могат да проникнат през виниловото или стъклено покритие, под което се отглеждат зеленчуците. Неговите изследвания препоръчват изкуствено осветление вътре в оранжериите.
Тук възниква основният въпрос: необходими ли са като храна през зимата патладжаните и краставиците? Единствената причина, поради която тези зеленчуци се отглеждат през зимата е, че могат да бъдат продадени на добра цена. Някой разработва система за тяхното отглеждане, а след известно време открива, че те нямат никаква хранителна стойност. Специалистът мисли, че щом като хранителните вещества се губят, трябва да се намери начин да се предотврати тази загуба. И ако смята, че причината е в осветителната система, той започва да изследва светлината. Намира, че всичко ще бъде в ред, ако успее да отгледа оранжерийни патладжани, съдържащи витамини. Разказваха ми, че има специалисти, които са посветили целия си живот на изследвания от този род.
Разбира се, ако в производството на оранжериен патладжан са насочени такива огромни усилия и ресурси и ако е обявено, че тези зеленчуци притежават висока хранителна стойност, те ще имат по-добра цена и ще се продават добре. "Ако е доходно и ако можете да продадете тази продукция, в това няма нищо лошо".
Колкото и да се стараят, хората не могат да подобрят качествата на натурално отгледаните плодове и зеленчуци. Продуктите, отгледани в неестествени условия, удовлетворяват само мимолетните желания на хората, но отслабват тялото и изменят химическия му състав така, че то става зависимо от такава храна. Когато това стане, възниква и необходимост от витамини и лекарства. Тази ситуация създава единствено трудности за фермера и страдания за потребителя.
| « | Съдържание В чия полза са изследванията?
| » |
| Комерсиалното земеделие ще претърпи поражение | Какво е човешката храна? |
.
