Ракитник
от Жив Дом Уикипедия
Ракитникът (Hippophae rhamnoides L.) е дърво от семейство Миризливовърбови (Elaeagnaceae).
Съдържание |
[редактиране] Ботанически източници
Ракитникът е малко дърво, до 6-7 м високо, или пък храст, чиито клонки завършват с бодил, а често и скъсените странични разклонения са превърнати в бодли. Листата са прости, последователни, целокрайни, ланцентно-линейни или линейни, от 2 до 8 см дълги и от 2 до 10 мм широки, към върха са затъпени, а към основата - стеснени, с къса дръжка, по ръба подвити, а отдолу - сребристо бели от многобройни люзпици. Цветовете са разделнополови, двудомни и дребни, развиват се преди листата и са с двуразделен околоцветник. Мъжките цветове са събрани в къси класчета, жълтеникави са, с по 4 тичинки; околоцветникът е около 4 мм дълъг, покрит с власинки. Женските цветове са по 2-5 в пазвите на листата, зеленикави с бели власинки. Плодът е костилков, почти кълбест или слабо цилиндричен, до 1 см дълъг и до 6 мм в диаметър, с оранжево-червена месеста обвивка. Костилката е с недълбока бразда от едната си страна.
[редактиране] Произход на ракитника
Разпространението на ракитника обхваща по-голямата част на Европа и Азия, като обитава предимно крайречни наноси. В почти целия му огромен ареал той се отглежда по-често или по-рядко, като между култивираните и диворастящите растения няма никаква разлика.
[редактиране] Отглеждане
[редактиране] Допълнителна информация
[редактиране] Хранителност
Ракитникът е почти непознато растение в България, което обаче има голямо стопанско значение, обитавайки райони, негодни за използване от други полезни растения. Плодовете му са много сочни, слабо слузести, с приятен възкисел вкус, особено след студове и по аромата си напомнят ананас. В плодовете се съдържат цял комплекс витамини (C, B1, B2, E), между които витамин C е в количество около 200-300 мг% (според произхода и степента на узряване), до 3,50% захари (глюкоза и фруктоза), гликозидът кверцетин, ксантофил, физалин, манит, до 9% ярко оранжево масло, което съдържа до 90 мг% каротин (провитамин А). Витамин C в листата достига 312 мг% , притежава голяма устойчивост и се запазва дълго време. Плодовете се използват особено разнообразно в Кавказ - ядат ги в свежо състояние, примесват ги към брашното, участват в приготвянето на желета, пестил, сладко, вино и различни настойки. Във Великобритания от тях се правят най-често мармалади. Плодовете също така се използват за приготвяне на богати на витамин C концентрати, сокове и сиропи; в хранителната промишленост - за ароматизиране и витаминизиране на различни консерви, мазнини и масла.
[редактиране] Приложения на ракитника
- Дървесината на ракитника е тежка, съставена от тесен жълтеникав бел и светлокафяво ядро, при надлъжен разрез има копринен блясък. Тя е плътна, доста твърда и трайна, добре се полира. Пепелта съдържа много сода.
- Ракитникът е незаменимо растение при укрепване на подвижни почви, тъй като се разширява бързо чрез коренови издънки. Препоръчва за живи плетове, като е добро медоносно растение.
[редактиране] Лечебни свойства
Семената на ракитника съдържат около 12% тлъсто масло, 41% маслена киселина, 20% изолинова, 14,6% линоленова, 12% линолова, 11% стеаринова и палмитинова киселина и др. Това масло притежава болкоуспокояващи свойства и се прилага успешно при слънчеви изгаряния, възпаления и други поражения на кожата, както и при язвени заболявания на стомаха и в гинекологичната практика.
Статия за ракитника в уикипедия (на руски език).
