Нахут
от Жив Дом Уикипедия
Нахутът (Cicer Arietinum L.) е растение от семейство Бобови
Съдържание |
[редактиране] Ботаническа информация
Нахутът е едногодишно растение, цялото жлезисто влакнесто, с изправено расклонено стъбло, от 20 до 80 см високо. Листата са последователни, сложни текоперести, до 7 см дълги, с 3-8 двойки листчета и връхно листче. Листчетата са елиптични, по-рядко обратно яйцевидни, към основата целокрайни и клиновидно стеснени, нагоре назъбени, на върха - закръглени. Прилистниците са 3-4 на брой, дълбоко нарязани, 5-10 мм дълги, срастнали в листната дръжка. Цветовете са единични, в пазвите на листата, на дръжка 2-4 см дълга, по-къса от листата. Устроени са по пеперудоцветния тип, характерен за семейство Бобови. Чашката е почти правилна, до 1 см дълга, срастналолистна, с 5 линейни зъбеца, по-дълги от тръбицата. Венчето е до 2 см дълго, бяло или розово. Бобът е издут, с овална или ромбична форма, до 4 см дълъг, 10-17 мм широк, жлезисто влакнест, най-често с 1-2 семена. При узряване не се разпуква. Смената са кълбести или ръбести, гладки или грапави, окраската им също варира.
[редактиране] Произход
Произходът на нахута не е напълно изяснен. Родът Cicer съдържа 27 вида и ареалът му обхваща територия от Мароко на запад до Хималаите на изток. От тях 22 вида са много годишни, а само 4 диворастящи вида са многогодишни и сред тях трябва да се търсят прародителите на нахута. От дивите едногодишни представители C. cuneatum Hochst е ендемичен за Етиопия, а останалите два вида, които са най-близки до културния вид, са C. judaicum Boiss., който се среща в Израел, и C. pinnatifidum Jaub., разпространен в Близкия Изток.
- В България, в Странджа планина, се среща диворастящият вид Cicer montbreii Jaub. et Spach.
[редактиране] Допълнителна информация
[редактиране] Хранителност
Нахутът се отглежда изключително заради семената му, които са богати на белтъчини - 18,25-25,8%, въглехидрати - 42,5 -59,28% и масло 4,87-8,19% и в това отношение не отстъпва на фасула, лещата и граха, а по съдържание на мазнини ги надминава. Хранителната стойност на семената на нахута се допълва и от това, че те съдържат доста фосфорни съединения, които са от голямо значение за подрастващите организми. Съдържа още значително количество провитамин А и особено витамин B1, чието съдържание е близо два пъти-по-голямо, отколкото в семената на фасула.
[редактиране] Приложения на нахута
- От нахута се приготвят супи, каши, мая за хляб, а от изпечените семена се приготвя нахутено брашно, което в Индия се използва за тестени изделия. Прибавят се към кафето заедно с печени зърна от ръж.
- Стъблата и листата почти не се употребяват за зелен фураж, защото съдържат известно количество оксалова, ябълчна и лимонена киселина, които вредят на животинските организми.
- Като бобово растение, нахутът обогатява почвата с азот и е добър предшественик на зимните житни и на много други култури.
Статия за нахута в Уикипедия (на англисйки език)
