Дюля
от Жив Дом Уикипедия
Дюлята (Cydonia oblonga Mill) е широколистно листопадно дърво.
Съдържание |
[редактиране] Ботанически източници
Дюлята, която е единственият представител на рода Cydonia, представлява неголямо дърво, 1,5-8 м високо, по-рядко храст, със сива или червеникава кора. Младите клонки са обвити с гъста плъстена покривка, по-късно голи. Лостата са прости, последователни, яйцевидни или овални, целокрайни, на върха тъпи или късо заострени, в основата си закръглени или слабо сърцевидни, 3-15 см дълги и 3,5-7 см широки, младите са покрити с гъст пласт власинки, който по-късно опадва. Листните дръжки са къси, 1,3-2,0 см дълги, влакнести. Цветовете са единични, едри (до 65 мм в диаметър). Чашката е съставена от 5 листчета, жлезисто назъбени, запазващи се при плода. Венчелистчетата също са 5-15-17 мм дълги, бели или розови, с по-тъмни розови жилки, обратнояйцевидни. Тичинките са 15-25, най-често около 20, разположени в три кръга, с виолетови дръжки и жълти прашници. Плодникът е образуван от 5 плодолиста, сраснали помежду си и с вътрешната стена на цветното легло. Яйчникът е долен, петглезден, с многочислени, двуредно разположени семепъпки, с 5 свободни, в основата си гъсто влакнести стълбчета, с топчести близалца. Плодът е лъжлив - месестата му част е образувана от разрастването на цветното дъно; в нея е включен същинският плод (средната, вътрешната част със семенните гнезда и семената). По форма плодовете са крушовидни или ябълковидни, отначало силно мъхести, по-късно голи, лимоненжълти или зеленикавожълти, на върха си със запазени чашелистчета, ароматни, обикновено докъм 200 г. Дюлевите плодове, за разлика от ябълковите и крушовите, нямат дръжка. Те са закрепени на къси клончета, по които има по няколко пъпки. Узрелите дюлеви плодове се оркъсват лесно. Семената са сплескани, червено-кафяви, до 10 мм дълги, със слузеста обвивка.
[редактиране] Произход на дюлята
В диво състояние дюлята се среща в Северен Иран и в горите на Азербейджан, Грузия, както и в Туркмения, като там е станало и окултуряването и. В Мала Азия и Южна Европа, включително и иу нас, тя се среща само като културно и подивяло растение. От Кавказ дюлята преминала в Мала Азия по времето, когато там съществувала хетската държава, откъдето попадала при древните елини.
[редактиране] Отглеждане на дюли
Най-подходящи за отглеждане на дюлята са умерено влажните, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Не понася добре варовити почви и страда от хлороза на алкална почва.
[редактиране] Допълнителна информация
[редактиране] Хранителност
Плодовете се събират главно през октомври и голяма част от тях могат да се съхраняват до декември. Месестата част на плодовете на дюлята съдържат 8,75-12,60% захари, от които фруктоза 5,97-9,25%, глюкоза - 2,77-3,31% и захароза 1,16-2,58%; от киселините са установени ябълчната - 0,20-0,28% и в по-малко количество - винената. Голямо е съдържанието на пектин - 1,25% и на дъбилни вещества 0,42-0,66%, на витамин C - около 30 мг %, на етерично масло, на желязо -30 мг/кг и на мед 1,4 мг/кг.
[редактиране] Приложения на дюлята
- Декоративните форми добре понасят подрязването и са годни за живи плетове.
[редактиране] Лечебни цели
Дюлята има много високо съдържание на пектин,а също така дъбилни и ароматни вещества, органични киселини, минерални соли. Пектинът изчиства отпадъчните продукти от червата, включително и холестерина. Той се свързва и неутрализира радиоактивните елементи кобалт и стронций, а също така и тежките метали олово и живак.
За лечебни цели се използуват семената на дюлята. От тях чрез накисване във вода се получава слузен разтвор. Слузното вещество оказва омекчаващо, противовъзпалително и покриващо действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателния тракт.
Семената на дюлята се използуват при остри възпаления на дихателните органи (ларингити, фарингити, трахеобронхити) и на стомашно-чревния канал (гастроентерити и др.). Използува се още при напукана кожа, при изгаряния.
Начин на употреба: накисват се семена от дюля (1 чаена лъжичка на 100 см3 вода) и се оставят да престоят няколко часа, след което се прецеждат. Пие се по 50 см3 3 пъти дневно.
