Домат
от Жив Дом Уикипедия
Доматът (Solanum lycopersiumL.) е растение от семейство Картофови (Solanaceae).
Съдържание |
[редактиране] Ботанически източници
Доматът е едногодишно растение, покрито с жлезисти власинки със силна приятна миризма. Стъблото в младо състояние е крехко, сочно, кръгло, но по-късно при културните сортове става ръбесто, разклонено, отначало изправено, но по-късно поляга. Листата са последователни, 10-40 см дълги и 6-30 см широки, окосмени, прекъснато пересторазсечени, с редуваши се едри и дребни, почти срещуположни сегменти; едрите сегменти са 5-9 на брой, с дръжка, яйцевидни или ланцентни, 3-10 см дълги и 1,5-6 см широки, цели, наделени или пересто разделени, с приседнали делчета или с дръжки; малките сегменти са приседнали или с дръжка, елиптични или ланцетни, цели, 0,2-2 см дълги, понякога липсват. Съцветията са по-къси от листата, с 3 до 20, рядко до 100 двуполови цвята, връхни, прости, неразклонени, гроздовидни или сложно разклонени, метличести. Чашката се състои от шест почти до основата си разсечени листчета, разрастващи се при плода. Венчето е лимоненожълто, до 2,5 с, в диаметър, съставено от същия брой сраснали с дръжките си в тръбица, която при цъфтежа се разпуква, с линейно-шиловидни прашници. Плодникът е 2-3 до многогнезден, с едва подаващо се стълбче с топчесто близалце. Плодът е сочна, месеста, двугнездна (при дивите форми) до многогнездна (при културните растения) ягода с различна форма, големина и окраска в зависимост от сорта. Окраската на узрелия плод е предимно червена или жълта, по-рядко с друг цвят, по тегло от 1-2 г при дивите растения до 500 г и повече при едроплодните културни сортове. Семената са плоски, овални, 3 мм дълки и 2-2,5 мм широки.
[редактиране] Произход на домата
Родът Lycopersicon обхваща няколко вида с добре очертани ареали - в диво състояние всички се срещат в Перу, Галапагоските острови и в Северно Чили, в една сравнително тясна ивица по Тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка.
Произходът на културния домат е добре известен. Смята се, че той е произлязъл от растящия в диво състояние по Тихоокеанското крайбрежие на Перу вишневиден домат - L. esculentum Mill. var. cerasiforme, който от своя страна въпреки дребните си плодове (1,5-2,5 см) дълго време е бил обект на масово отглеждане в родината си. Полученият първоначално културен домат (L. esculentum Mill. var. esculentum) имал едри многогнездни, ребристонаделени плодове. Той възникнал в Перу много рано, далеч преди идването на Колумб. Древните жители на Перу в дълга несъзнателна селекция създали културния домат в неговата ребристоплодна форма. Този примитивен културен домат бил пренесен в Испания през XVI в. След това попаднал в Италия, където се култивирал под името 'перуанска ябълка' като декоративно или лечебно растение. Местното население в Перу нарес с новосъздадения едроплоден домат широко култивирало и изходния дребноплоден вишневиден домат до началото на нашия век. Сега този вишневиден домат е широко натурализиран в тропичните страни, а често се отглежда и като декоративно растение.
[редактиране] Сортове домати
Заслужава да се отбележи недоверието, с което е бил посрещан доматът, подобно на картофа, заради подозрението за отровност на плодовете им. Най-напред бил отглеждан само като градинско декоративно растение, заради плодовете му, наричани pomme d'amour - ябълка на любовта или oще pommi d'ori - златна ябълка (на италиански). В Европа през XVII и XVIII в. се развивала изключително ребристоплодната форма на домата, такава, каквата била възникнала още в доколумбова Америка. Никакъв успех по отношение на получаване на нови форми не бил отбелязан в течение на почти три столетия, като едва към края на XVIII в. започнали да се откриват първите изменения във формата и плодовете на културния домат по пътя на селекцията.
Най-широко разпространени у нас са ранни и средноранни домати. От ранните сортове се отглеждат сортовете Триумф и Пионер. От средноранните - Идеал, Огоста, Хеброс, Росела и Дружба.
[редактиране] Отглеждане на домати
Доматът вирее на плодородни, богати на хумус почви, обича слънчевото греене. Най-подходящи условия за отглеждане има в Тракийската низина. Там вегетационният период на доматите съвпада с обилните валежи през юни. Ранните домати се отглеждат и в Санданско-Петричкото поле, а средноранните домати - в Северна България, главно в долините на реките Искър, Вит, Осъм, Росица, Янтра, във Варненско и в Бургаската низина.
[редактиране] Допълнителна информация
[редактиране] Хранителност
Доматите са богати на захари (главно глюкоза), количеството на които е средно около 0,35%. В по-малко количество се срещат киселини - главно лимонена (около 70% от всички киселини) и ябълчна, както и пектинови вещества - около 0,25%. Също така витамини - C (27 мг %), каротин (до 4-5 мг %), витамин К (50 мг%), B1, B2 и др.
Статия за редки и непознати домати, семена за тях
Статия за доматите в българската уикипедия
