Бамя
от Жив Дом Уикипедия
Съдържание |
[редактиране] Ботанически източници
Бaмята (Hibiscus esculentus L.) е едногодишно растение от семейство Слезови (Malvaceae) с просто или разклонено стъбло, голо или слабо влакнесто, по възлите - червеникаво. Листата са последователни, в общото си очертание сърцевидни до закръглени, плитко далневидно 5-7 делни до далневидно разсечени, с едро назъбени, овални, до продълговати дялове. Листните дръжки са дълги, влакнести. Цветовете са единични в пазвите на листата, с къса дебела влакнеста дръжка. Чашката е двойна - външната от 8-10 линейни, влакнести, срастнали, в основата си си листчета, които са по-къси или равни на вътрешната чашка. Вътрешната, същинска чашка, е от 5 срастнали почти до върха си листчета 10-20 мм дълги. Венчелистчетата са 5 на брой, жълти, по-ряско с тъмно червено петно в основата си, 2,5-5 см дълги, двойно по-дълги от чашката. Тичинките са 5, срастнали в гола тръбица, значително по-къса от венчето. Яйчникът е 5-гнезден с 5-разделно ръбче, на върха си с 5 топчести близалца. Плодът в продълговата или продълговато-линейна кутийка с 5-11 ръба, от 9 до 30 см дълга, на върха си плодовита, слабо влакнеста, по-късно почти гола. Семената са многобройни, около 5 мм дълги, голи от светлозелени до почти черни, с дребни, едва изпъкнали брадавички.
[редактиране] Произход на бамята
Бамята произхожда от тропична Африка, където и сега се среща в диво състояние. Освен в Африка, масово се култивира в Индия, в по-ограничено количество Югозападна, Средна и Западна Европа.
[редактиране] Отглеждане
[редактиране] Допълнителна информация
[редактиране] Хранителност
Бамята се култивира главно заради незрелите плодове, които се консумират най-често варени, но може също и зелени като салата. В България понякога се изсушават на низи за зимна консумация. Семената се ядат и отделно, печени, използват се и като заместител на кафето. Те съдържат около 18% тлъсто масло, което се употребява за храна.
[редактиране] Приложения на бамята
- Стълбата съдържат ликови влакна, които се използват за суровина в текстилната промишленост подобно на конопа, макар и с по-долно качество. От тях се изработват по-груби изделия - чували, канапи, въжета.
